Пентагонът съкращава бригадите в Европа

Миналата седмица Пентагонът намали американските бойни бригади в Европа от четири на три и върна сухопътното присъствие до равнището отпреди пълномащабната руска инвазия в Украйна („Старс енд Страйпс“, „Вашингтон екзаминър“). Часове по-късно Доналд Тръмп написа в „Трут Соушъл“, че ще изпрати „5000 допълнителни войници в Полша“. Оперативни подробности не последваха. Пентагонът препрати журналистите към Белия дом, а Белият дом — обратно към публикацията в социалната мрежа („Старс енд Страйпс“). Полският външен министър Радослав Шикорски разчете обещанието като „запазване на присъствието на американски войски горе-долу на сегашното равнище“ („Ноутс фром Поланд“).

Тази разлика между политическото послание и военната аритметика зададе тона на седмицата, в която външните министри на НАТО заседаваха в Хелсингборг, Швеция, преди срещата на върха в Анкара през юли.

Последователността на изтеглянето

На 1 май Тръмп нареди 5000 войници да бъдат изтеглени от Германия. На 13 май министърът на отбраната Пийт Хегсет отмени ротацията на бронирана бригада от 4000 души към Полша, въпреки че техниката вече е била в движение, а предните части — на терен („Брейкинг дифенс“, „Политико“). Командването на армията каза пред Конгреса, че е научило за отмяната само дни по-рано.

После се появиха съобщения, че Тръмп се е обадил на Хегсет и е поискал обяснение, ядосан, че е засегната Полша, а не по-малко сговорчив съюзник. След това дойде публикацията в „Трут Соушъл“ за „5000 в Полша“. Най-прекият начин това обещание да бъде изпълнено би бил да се възстанови току-що отменената ротация.

Общият ротационен контингент на САЩ в Европа вероятно ще намалее с около 5000 души. Върховният съюзен командващ на НАТО в Европа Алексъс Гринкевич потвърди тази оценка на 19 май и предупреди съюзниците да „очакват допълнителни преразполагания“ (НАТО). Пентагонът също така тихо е свил ангажиментите си към модела на силите на НАТО — засекретената рамка, в която държавите обещават войски за активиране при война. Тъй като този ход заобикаля формалните тавани за числеността, определени в американското законодателство, Конгресът не може да го блокира („Милитъри таймс“).

Германия поема удара

В пренареждането има видим модел. Съюзниците, които съдействаха на военните операции на Вашингтон срещу Иран, запазиха американските сили. Тези, които възразиха, ги загубиха. Германия, чийто канцлер Фридрих Мерц публично критикува стратегията на Тръмп спрямо Иран, загуби и войници, и планирано разполагане на крилати ракети „Томахоук“. Полша, чийто президент Карол Навроцки поддържа личен канал към Тръмп, получи политически бонус в социалните мрежи („Шпигел“).

Берлин преглътна унижението тихо. Външният министър Йохан Вадефул представи изтеглянето като рутинна, „очаквана ротация“ („Дойчландфунк“). Мерц, който публично настояваше Германия да купи 400 произведени в САЩ ракети „Томахоук“, спря да повдига темата, след като Вашингтон замълча по искането за покупка. Германия вече проучва съвместно предприятие за местно производство на крилати ракети (ЦДФ).

Естонският външен министър Маргус Цахкна изрази по-широкото раздразнение сред съюзниците в Хелсингборг: „Всичко, което засяга възпирането и способностите на НАТО, трябва да се случва координирано“ (Външно министерство на Естония). Възражението му не беше срещу самото споделяне на тежестта, а срещу решения, взети без консултации със съюзниците, които ще понесат последиците.

Ормуз, фрегати и надпреварата за производство

Държавният секретар Марко Рубио добави втори натиск в Хелсингборг, като предупреди съюзниците да подготвят „план Б“ за Ормузкия проток, ако Иран откаже да отвори водния път. Той постави въпроса като тест за стойността на НАТО за Вашингтон (НАТО). Франция отхвърли тази рамка. „Северноатлантическият договор се прилага за Северния Атлантик“, каза говорител на външното министерство. „Той не е нито създаден за това, нито е подходящият съюз за въпрос в Близкия изток“ („Иран интернешънъл“).

Европейският отговор постепенно се измества от протест към поръчки. Швеция подписа договор за четири фрегати с френската „Навал груп“ — най-голямата ѝ военна покупка от 80-те години насам („Льо Монд“, „Юронюз“). Франция разшири ядрената си защита към осем партньорски държави, като двустранни координационни групи вече работят с Германия, Швеция и Дания („Л’Евантай“). Наказателните изтегляния трябваше да принудят съюзниците към съобразяване. Вместо това те ускоряват европейското отбранително изграждане, което може да направи американския лост за натиск по-малко решаващ.