Пентагонът изтегля 5,000 военни от Германия

Върховният командващ силите на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич заяви на пресконференция в Брюксел на 19 май, че е „напълно спокоен“ с изтеглянето на 5 000 американски войници от Германия и с отменената ротация на бригада към Полша. Няколко часа по-късно върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас каза пред Европейския парламент, пряко избирания законодателен орган на ЕС, че съкращаването „можеше да се очаква“ и че възпиращата сила на НАТО остава „непокътната“.

Двете изявления в един и същи ден превърнаха американското отдръпване, което тревожи европейските столици, в работна основа за планирането на сигурността на континента.

Изтеглянето като доктрина

Гринкевич представи съкращаването като признак, че европейските съюзници трябва да поемат повече от тежестта. „Когато съюзниците изграждат собствен капацитет, Съединените щати могат да изтеглят част от своя и да го използват за други глобални приоритети“, каза той, наричайки процеса „НАТО 3.0“. По думите му през следващите години „абсолютно трябва да се очакват допълнителни преразпределения“.

Този език вече вкарва продължаващото американско изтегляне в официалното военно планиране на НАТО. Така темата излиза извън рамките на политическо решение на една администрация във Вашингтон.

Вицепрезидентът Ванс предложи по-мека версия същия ден. Той настоя, че разполагането в Полша е „отложено, не отменено“, но призна, че Вашингтон „не е взел окончателно решение“ къде ще отидат тези войски. Военните планират трайно изтегляне. Политиците оставят вратата отворена. Двете позиции трудно се събират в обща картина.

Три стратегии, без общ план

Отговорът на Европа вече се разпада на три линии, които теглят в различни посоки.

Източните държави се конкурират за намаляващото американско присъствие. Полша, Румъния и балтийските страни убеждават Вашингтон да пренасочи напускащите войски на изток, вместо да ги връща у дома, като предлагат по-добри условия за базиране и политическа лоялност. Във Варшава изтеглянето се превърна и във вътрешнополитическо оръжие. Лидерът на опозиционната „Право и справедливост“ Ярослав Качински обвинява премиера Доналд Туск, че „е разрушил отношенията със САЩ за две години“. Туск отговаря, че опозицията обвинява Полша за решения, взети във Вашингтон.

Франция изгражда паралелна архитектура за сигурност около ядрения си арсенал. На 19 май френското Национално събрание одобри допълнителни 36 млрд. евро военни разходи. Доктрината на Макрон за „разширено възпиране“ кани осем партньорски държави да участват във френски учения за ядрено планиране, без Париж да отстъпва правото за решение при пуск. Франция залага, че американското отдръпване прави нейния ядрен чадър единствената надеждна европейска алтернатива.

Германия налива средства в конвенционалните сили. Канцлерът Мерц обяви, че Бундесверът, германските въоръжени сили, трябва да стане „конвенционално най-силната армия в Европа“, подкрепена от значително увеличение на отбранителния бюджет. Амбицията се сблъсква с недостига на хора: Германия се нуждае от десетки хиляди допълнителни войници, но армията ѝ в момента се свива. Асоциацията на Бундесвера нарича целта „безразсъден залог за бъдещето“.

Инструментът СЕЙФ трябваше да обедини този процес

Отбранителният заемeн инструмент на ЕС СЕЙФ, при който Европейската комисия, изпълнителният орган на съюза, заема средства от капиталовите пазари и ги преотпуска на държавите членки при по-благоприятни условия, беше създаден, за да насочи този момент към общи военни поръчки. Полша подписа първа, като заяви 43,7 млрд. евро, а огромната част от средствата са предвидени за полски компании. След нея се включиха Хърватия, Чехия и Румъния.

Инструментът вече се напряга. Италия не е активирала своя дял; премиерът Джорджа Мелони задържа участието, докато Брюксел не даде фискални отстъпки за енергийните разходи. Изискванията поръчките да са с европейски произход дразнят източните столици, чието военно модернизиране стъпва върху американски изтребители Ф-35 и танкове „Ейбрамс“. На конференция по сигурността на 17 май Калас предупреди точно срещу такова раздробяване: „Много съм притеснена, защото понякога виждам и държави, които тръгват по този път“ на двустранни сделки вместо общи решения.

Франция изгражда ядрен стълб, Германия изгражда конвенционален, а нито една от двете не е приела единно командване. Източните държави наддават за американско присъствие, докато използват европейски средства, замислени да намалят зависимостта от САЩ. Гринкевич даде на Европа хоризонт, измерван в години. Все още няма отговор кой решава, кой командва и кой плаща, когато последната американска бригада се прибере у дома.