Пентагонът изтегля подводниците от НАТО

САЩ са уведомили съюзниците си в НАТО, че напълно ще спрат да предоставят подводници на алианса, ще намалят с една трета ангажимента си за изтребители и ще свият наполовина наличния за НАТО парк от стратегически бомбардировачи. Пратеникът на Пентагона Александър Велес-Грийн е представил числата на закрит брифинг в централата на НАТО миналата седмица („Дифенс нюз“, „Ел Паис“). Вашингтон иска европейците да представят планове как ще запълнят тези празнини до началото на юни.

Вратичката, която Конгресът не може да затвори

Съкращенията минават през Модела на силите на НАТО — секретен регистър, в който държавите членки предварително заявяват военни способности в три нива на готовност при криза. САЩ не изтеглят войски от Европа. Те оттеглят формалното обещание, че при война ще пристигнат подкрепления („Старс енд Страйпс“).

Конгресът може да блокира излизане от договора за НАТО. Може и да определи законов минимум за броя на американските войници в Европа. Но ангажиментите по Модела на силите попадат в секретната изпълнителна преценка на администрацията и не се уреждат от отделен закон („Милитъри Таймс“). Така Пентагонът може да изпразни значителна част от кризисната архитектура на НАТО без гласуване на Капитолия.

Елбридж Колби, заместник-министърът на отбраната по политиката, който движи промяната, формулира линията директно: европейските съюзници са „значително по-мощни от Русия и трябва да поемат основната отговорност за собствената си конвенционална отбрана“ (официален сайт на военното министерство). Целта е американски ресурс да бъде освободен за евентуален конфликт с Китай.

Какво парите не могат да купят навреме

Международният институт за стратегически изследвания оценява, че замяната на американските конвенционални способности в НАТО би струвала около 1 трлн. долара за 25 години („Нешънъл нюз“). Институтът в Кил изчислява краткосрочната цена на 50 млрд. евро годишно допълнителни координирани разходи („Мета-дефанс“). Най-трудните дефицити обаче са въпрос на време и техника, не само на бюджети.

Само САЩ използват ЕА-18 Джи „Граулър“ — самолетът, който заглушава вражеските радари, за да могат ударните изтребители да оцелеят във въздушно пространство под силна защита. Европа няма сравнима способност. Без „Граулър“ европейските самолети срещу руските системи С-400 и С-500 се сблъскват с радарни мрежи, които не могат ефективно да потиснат (Кралски институт за обединени служби).

Атомните ударни подводници създават сходен проблем. Американските подводници клас „Вирджиния“ могат да останат под вода практически неограничено и да нанасят скрити удари с крилати ракети на дистанция над 1 500 км. Европейските дизел-електрически подводници трябва да изплуват на всеки 24–72 часа. Само Франция и Великобритания имат атомни ударни подводници, а британската готовност е слаба: към март 2026 г. само една от петте подводници клас „Астют“ е била оперативно разгърната („19ФортиФайв“).

Същият дефицит се вижда и при въздушното презареждане. САЩ разполагат с над 400 самолета цистерни. Всички европейски членки на НАТО заедно имат около 50–60 („Дифенс нюз“).

Тринадесет европейски държави купиха Ф-35 отчасти като застраховка, че Вашингтон ще остане ангажиран с отбраната на Европа. Но Ф-35 е проектиран да лети вътре в американска мрежа за управление на бойните действия: самолети за въздушно предупреждение и управление, „Граулър“ и цистерни. Ако тази среда бъде премахната, европейските Ф-35 остават корпуси от пето поколение без поддръжка от пето поколение (Кралски институт за обединени служби).

Индустриалната стена

Европейското производство на изтребители ще достигне около 72 самолета годишно към 2030 г. по линиите „Юрофайтър“, „Рафал“ и „Грипен“. Според Международния институт за стратегически изследвания Европа има нужда от още 400 тактически бойни самолета — повече от пет години производство при максимален капацитет и без никакъв износ. Френският парламент одобри допълнителни 36 млрд. евро военни разходи до 2030 г. („Монд“), но линията за „Рафал“ вече е запълнена с експортни поръчки, а френските атомни подводници са суверенен ресурс и не са достъпни за общо ползване в НАТО (Френски институт за международни отношения).

Най-близките до Русия държави усещат натиска първи. Полша харчи 4,81 % от БВП за отбрана — най-високият дял в НАТО — но няма подводници, а нейните Ф-35 няма да достигнат пълен капацитет преди 2030 г. („Банкер“). Финландският министър на отбраната Анти Хаканен нарече ситуацията „сериозен момент за Европа“ („ИС“).

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте представи промяната като очаквана: „Всички знаеха, че това се случва“ (НАТО). Норвегия настоя преходът да стане „по структуриран начин“ („Монд“). Срещата на върха в Анкара на 7–8 юли ще формализира новия план за разпределяне на тежестта. Прозорецът на уязвимост се простира поне до 2030 г. Нито едно политическо обещание не може да ускори подводница, чието строителство отнема десетилетие.