Пентагонът свива подкрепленията за НАТО

Седемдесет и пет години НАТО стъпваше върху проста размяна: САЩ гарантираха отбраната на Европа, а Европа приемаше американски сили. Сега военните планове започват да разглобяват тази договореност едновременно по две линии: физическо изтегляне на войници и намаляване на обещаните подкрепления, върху които се крепят плановете на НАТО за война.

На 19 май генерал Алексъс Гринкевич, върховният съюзен командващ на НАТО в Европа, каза пред военните ръководители на алианса, че „допълнителни преразполагания абсолютно трябва да се очакват“ („Старс енд страйпс“). През същата седмица Пентагонът е предприел стъпки за официално намаляване на американския принос към Модела на силите на НАТО — класифицираната рамка, която определя колко войници всяка съюзническа държава обещава за разполагане във военно време, според трима източници, цитирани от „Ройтерс“ („Милитъри таймс“).

Видимата част от процеса вече изтегли 5 000 войници от Европа, включително отменена ротация на бронирана бригада в Полша и батальон с ракети с голям обсег от Германия („Дифенс нюз“). По-малко видимата част засяга самия Модел на силите, който определя колко подкрепления пристигат при криза. Регионалните отбранителни планове на НАТО, договорени на срещата във Вилнюс през 2023 г., бяха оразмерени около конкретни американски ангажименти. Без тях плановете вече не работят по същия начин.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи промяната като „очаквана“ и „напълно правилна“ („Брюксел сигнал“). Гринкевич постави срок за европейска самостоятелност „със сигурност до 2035 г.“ („Брейкинг дифенс“). Това оставя прозорец от пет до девет години, в който старата гаранция за сигурността на Европа вече се отдръпва, а нейният заместител още не е изграден.

Иран източва запасите

Войната на САЩ с Иран, операция „Епик фюри“, започнала през февруари 2026 г., е изразходвала 45 до 80 % от няколко категории американски високоточни боеприпаси, според Центъра за стратегически и международни изследвания (ЦСИС). Пентагонът е уведомил Великобритания, Полша, Естония, Литва и Норвегия за „сериозни забавяния“ при доставките на ракети за ХАЙМАРС, прехващачи НАСАМС и ракети „Джавелин“ („Евромайдан прес“). Европа губи едновременно американски войници и американски оръжия.

Германия наказана, източният фланг оголен

Най-силният удар понесе Германия. Канцлерът Мерц публично критикуваше поведението на САЩ във войната с Иран, а според публикации казал пред германска аудитория, че децата му не бива да се местят в Америка. Вашингтон отговори с изтегляне на 5 000 войници от германска територия и с отмяна на планираното разполагане на крилати ракети „Томахоук“. На 19 май Мерц призна, че ракетната сделка на практика е приключила (НТЦ).

По-дълбокото ограничение пред Германия не са парите, а хората. Бундесверът разполага със 120 000 действащи военнослужещи при изискване на НАТО за около 280 000 до 2030 г. Берлин заложи 108 млрд. евро за отбрана през 2026 г., но разходите сами по себе си не създават нови войници. Проучване от май показа, че само 41 % от германците все още гледат на САЩ като на съюзник („ЮГов“).

На източния фланг изтеглянето раздели съюзниците на конкуриращи се категории. Полша, която харчи 4,48 % от БВП за отбрана, изпрати представители за консултации със заместник-министъра на отбраната Елбридж Колби, автор на доктрина, която той нарича „НАТО 3.0“. Тя прехвърля конвенционалната отбрана на Европа към европейците, за да могат САЩ да насочат сили към Китай („Дифенс24“). Полша получи етикета „образцов съюзник“. Отменената ротация на бригада от 4 000 души обаче остава факт: оборудването пристигна в полски пристанища без войниците, които трябва да го използват.

Естонският външен министър нарече решенията на САЩ „некоординирани“ и призова съюзниците „спешно да изяснят мотивите и следващите стъпки“ (ЕРР). Румъния се пренасочи към приемане на временно американско оборудване и получи похвала от Вашингтон за отварянето на бази по време на кампанията срещу Иран.

Юли в Анкара

Срещата на лидерите на НАТО на 7–8 юли ще покаже дали съкращенията в Модела на силите ще бъдат закрепени като формални ангажименти на алианса. Съпротивата в Конгреса предлага частична спирачка. Републикански ястреби в комисиите по въоръжените сили заплашиха с последствия, ако Пентагонът падне под законовия минимум от 76 000 американски войници в Европа („Ноутъс“). Но логиката на Колби, че Европа трябва да поеме собствената си конвенционална отбрана, за да може Америка да се изправи срещу Китай, предхожда Тръмп и вероятно ще го надживее.

Американците си тръгват. Гринкевич го потвърди. Това, което европейските столици ще направят между днес и 2035 г., ще определи дали празнината ще остане проблем в плановете, или ще се превърне в криза на сигурността.