Писториус спира сделката за фрегати

Шест фрегати бяха поръчани. Милиарди вече са похарчени. Доставката се измества с години. Сега германският министър на отбраната иска да прекрати програмата и да започне наново с германска корабостроителница.

Ф-126, най-големият военноморски проект на Германия след Студената война, върви към прекратяване. Министърът на отбраната Борис Писториус планира да замени шестте големи фрегати Ф-126 с осем по-малки кораба МЕКО А-200, произведени от германската компания ТКМС (Ройтерс, Ханделсблат). Няма публикувано уведомление за прекратяване, нито нов договор. Но съобщенията са достатъчно последователни, за да се приеме, че посоката е реална.

Как доверието се срина

Проектът започна през 2020 г. под друго име, МКС 180: четири фрегати за около 5,27 млрд. евро, с нидерландската корабостроителна компания Дамен Нейвъл като главен изпълнител. По-късно поръчката беше увеличена до шест кораба. Първата доставка се очакваше около 2028 г.

После графикът се разпадна. Според „Шпигел“ доставката е изместена най-рано за 2032 г. Берлин изгуби доверие в структурата, водена от нидерландската компания. В края на миналата година министерството отстрани Дамен като генерален изпълнител, макар точната оставаща роля на компанията да не е ясна. НВЛ груп, собственост на Райнметал, е проучвала дали може да спаси програмата. Решението за МЕКО показва, че и този опит вероятно не е успял.

Четири от тези кораби бяха свързани с ангажименти към НАТО. Забавянето отваря и празнина в съюзническото морско планиране (Ройтерс).

Повече корпуси, по-малки кораби

МЕКО А-200 е готовият фрегатен проект на ТКМС. Корабите са по-малки, по-евтини и по-бързи за строителство. Осем такива фрегати дават на Германия повече корпуси за патрулиране, ескорт и наблюдение. Операциите на НАТО в Балтийско море се нуждаят именно от такова постоянно присъствие: БАЛТОПС 2026, годишното балтийско учение на алианса, този месец тренира борба с подводници и противоминни действия („Старс енд Страйпс“).

Но замяната на шест по-големи фрегати с осем по-малки променя реалните способности на флота. Дали тази размяна е приемлива, засега не може да се каже. Няма публикувано сравнително описание на сензорите, въоръжението, автономността или сроковете за доставка.

Кой плаща, кой решава

Според публикациите по Ф-126 вече са похарчени над 2 млрд. евро („Шпигел“). Бундестагът, германският парламент, е одобрил и над 250 млн. евро предварително финансиране, свързано с МЕКО („Ханделсблат“). Това е знак, че Берлин е изграждал изход още преди историята да стане публична. Формалното прекратяване и новият договор изискват одобрение от Бундестага. Остава открито кой ще поеме потъналите разходи и дали Дамен ще оспори излизането по съдебен път.

Индустриалната щета минава през граници. Отстраняването на Дамен лишава нидерландска компания от знаков германски отбранителен договор. Нидерландското политическо издание НЛ-ПРОВ твърди, че германското връщане към национален шампион притиска европейските военноморски вериги за доставки. За Полша въпросът е по-прост: оперативна надеждност. Варшава и Берлин наскоро подписаха двустранно споразумение за отбрана, което обхваща военната мобилност и сигурността в Балтийско море (ПИСМ). За Варшава има значение германските кораби да бъдат на място, а не кой ги строи.

Договорите се връщат у дома

Сривът на Ф-126 идва след края на ФКАС, френско-германския проект за изтребител от шесто поколение, който се разпадна заради спора кой ще получи работата и как ще се разпределя суверенният контрол върху технологиите (ИЦДС). Този месец Елисейският дворец обяви ново споразумение за КНДС, френско-германското съвместно дружество за сухопътни системи (Елисейски дворец). Париж и Берлин продължават да говорят за сътрудничество. Договорите обаче все по-често се връщат към национални изпълнители.

Моделът е видим: когато натискът за доставка се увеличи, европейските правителства се връщат към национален индустриален контрол. Съвместните програми оцеляват, когато главният изпълнител е ясен, междинните срокове са надеждни, а обхватът остава ограничен. Големите проекти, които събират технологична амбиция и трансгранично разпределение на работата, се пропукват в момента, в който кризата в сигурността направи скоростта по-важна от дизайна.

Германия може да е намерила прагматично решение за празнина в способностите на НАТО. Но това твърдение зависи от Берлин: трябва да бъдат публикувани сроковете за доставка, разходите, техническите способности и отговорностите на изпълнителите по програмата МЕКО. Дотогава една проблемна обществена поръчка е заменена с обещание.