Полша дава €2.8 млрд. за база на САЩ

На 16 юни Варшава прие правителствено решение, с което започва подготовка за постоянна американска военна база на полска територия. Министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш казва, че разговорите са навлезли в „следващ етап“ (ПАП). Но подписано споразумение няма, не е посочено конкретно подразделение и не е потвърдено място. Реалният филтър е шестмесечният преглед на разполагането на американските сили, процедурата на Пентагона, която определя къде по света стоят войските, техниката и командните функции на САЩ (Полсат нюз, Гардиън). Докато този преглед не доведе до решение, Полша плаща за възможност, която Вашингтон още не е насрочил.

Важният въпрос не е само дали Полша ще получи база. Важното е дали тя ще добави американски капацитет в Европа, или ще пренареди вече наличния. Съседите на Полша гледат на случая по същия начин.

Потънали разходи като стратегия

Полша вече приема около 10 000 американски войници, но повечето са на ротационен принцип: идват за няколко месеца и си тръгват. Постоянната база означава друго: военнослужещи, назначени за години, жилища за семействата им, вградени командни структури и техника, съхранявана в укрепени обекти (Старс енд страйпс, Би Би Си Полска). Такава инфраструктура се демонтира по-трудно от една тренировъчна ротация. Точно това е стратегията на Варшава: да създаде разходи, които правят бъдещо американско изтегляне политически скъпо.

Полша предлага да поеме голяма част от сметката. Полски медии съобщават за около 12 млрд. злоти (приблизително 2,8 млрд. евро), макар официално да са потвърдени само разходи „до няколко/десетина милиарда“ без точна сума (Жечпосполита, Интерия). Парите са лост за влияние: Варшава иска да направи положителния отговор възможно най-лесен за Вашингтон.

Но финансирането от приемащата държава не може да разпореди американски сили. Това решава само Вашингтон. Посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър каза, че детайлите остават неуредени и че въпросът е част от по-широкия преглед на разполагането (Полсат нюз).

Страхът от преразпределение

Напрежението не е дали Полша заслужава допълнително уверение за сигурността си. То е дали двустранна сделка на една държава няма да размести способности, от които зависят други съюзници.

Германия приема около 37 000 постоянно разположени американски войници, както и щаба на Европейското командване на САЩ в Щутгарт, въздушния оперативен център в Рамщайн и военната болница в Ландщул (Ханделсблат). Притеснението на Берлин е конкретно: база в Полша, която добавя капацитет, е добре дошла; база, която премества активи от Германия, превръща полската печалба в понижение на германската роля като тилов център на САЩ в Европа.

Литва гледа на въпроса през географията. Полша е сухопътният мост за натовски подкрепления към балтийските държави. Литовският министър на отбраната Робертас Каунас каза, че остава неясно дали войски ще бъдат преместени в Полша, или се планират промени другаде, и изрази надежда за по-дълги американски ротации на литовска територия (ЛРТ, Лритас). Румъния, която представя съоръженията си в Михаил Когълничану и Къмпия Турзий като оперативен център за Черно море, прави същия аргумент: източният фланг не може да бъде сведен до Полша и Балтика (Диджи24, Аджерпрес).

Франция приема логиката на възпирането, но вижда риск от зависимост. Анализ на Френския институт за международни отношения подчертава, че европейските армии все още нямат системите, за които разчитат на Вашингтон: противовъздушна отбрана, разузнаване, логистика и транспорт (Френски институт за международни отношения). Форматът Е5, в който Франция, Германия, Италия, Полша и Великобритания координират отбранителните си приоритети, трябва да предотврати решаването на такива въпроси само в двустранни сделки между Варшава и Вашингтон (изявление на лидерите от Е5). Но Е5 координира натиск. Той не разпределя войски.

Ключът остава в Пентагона

Тестът е дали американският преглед ще даде на Полша нови подразделения, противовъздушна отбрана и команден капацитет без компенсиращи съкращения в Германия, Румъния или в по-широките планове на НАТО за защита на източния фланг (Полсат нюз, НАТО). Ако това се случи, полските милиарди ще купят реална сигурност. Ако не, отбраната на източния фланг ще се превърне в наддаване между съюзници за ограничен американски капацитет, решавано не чрез общо планиране, а според това кой е готов да плати повече.