Полша купува три шведски подводници

Балтийско море е плитко, студено и пресечено от подводни кабели, газопроводи и сензори. В толкова ограничена акватория една тиха подводница променя сметката за сигурността на всяка държава по брега.

На 29 юни Полша подписа обвързващи договори за три подводници „Сааб“ А26, клас „Блекинге“, по дълго отлаганата програма „Орка“. Пакетът включва самите съдове, въоръжение, обучение и изграждане на капацитет за поддръжка в Полша на стойност около 47–50 млрд. шведски крони (приблизително 4,2 млрд. евро) (Сааб, Дифенс нюз). Сделката засилва възпирането в Балтика. Тя показва и къде реално стои европейската отбранителна мощ: в двустранните индустриални връзки, а не в институциите на ЕС.

Затваряне на четиридесетгодишна празнина

Полският подводен флот беше сведен до една остаряваща подводница, ОРП „Ожел“. Програмата „Орка“ трябва да предотврати пълната загуба на подводни умения, преди новите платформи да пристигнат (Дойче веле). За да покрие преходния период, Швеция ще предостави по-стара подводница А17, клас „Сьодерманланд“, за обучение на екипажите, докато се строят А26. Първата доставка се очаква около 2030–2031 г. (Си Ти Ви, РМФ24).

А26 използва въздухонезависима двигателна система, която позволява на подводницата да остане под вода много по-дълго от обикновен дизел-електрически съд. В тесните води на Балтика това означава скрито патрулиране и наблюдение около Калининград, Финския залив и критична енергийна инфраструктура като терминали за втечнен природен газ и подводни кабели (ен-ти-ви).

Кой печели, кой губи

„Сааб Кокумс“ си осигурява работа за десетилетия в корабостроителниците в Карлскруна и Ландскруна; шведски медии определиха договора като исторически (Ес Ве Те). Полша получава възстановен подводен капацитет и по-силна позиция на източния фланг. Премиерът Доналд Туск заяви, че сделката „качествено променя ситуацията със сигурността в Балтика“ (Полсат нюз).

Най-ясният губещ е ТКМС („ТисенКруп Марин Системс“), германският строител на подводници от Кил, който предложи проекта си Ю212 Си Ди, но остана без договор (Цайт). Загубата е болезнена и защото Берлин има собствени проблеми във военноморските поръчки: министърът на отбраната Борис Писториус наскоро прекрати програмата за фрегати Ф126 заради забавяния и растящи разходи (Бундесвер). Литва вижда по-дългосрочни ползи около терминала за втечнен природен газ в Клайпеда и подводните кабели, макар Вилнюс да дава приоритет на сухопътните сили и балтийската отбранителна линия (Ел Ер Те).

По един национален договор наведнъж

„Орка“ показва как Европа всъщност се превъоръжава: чрез отделни национални договори. Инструментите на ЕС се опитват да насърчат държавите да купуват заедно. ЕДИРПА, програма, която възнаграждава съвместни поръчки от поне три държави членки, и предложеният ЕДИП, Европейска програма за отбранителната промишленост, целят да намалят разходите и дублирането, когато всяка държава пазарува сама (Европейска комисия). НАТО задава цели за способности, но не провежда търгове и не подписва договори (НАТО).

Когато държава на предна линия има спешен недостиг, тя се обръща към двустранен доставчик, който може да изпълни поръчката. Това не прави инструментите на ЕС без значение. СЕЙФ, новият механизъм на ЕС за отбранителни заеми, може да помогне за финансиране на покупки като тази, а общите стандарти могат да насочат държавите към техника, която работи съвместно. Но изборът на платформата, преходното обучение, десетилетията поддръжка и модернизации след продажбата остават национални решения.

Какво остава открито

Публично достъпните документи не потвърждават дали „Орка“ ще получи финансиране по СЕЙФ. Правните условия за временната подводница не са публикувани. Датите за доставка остават с около година несигурност. Обещаните от Полша съоръжения за поддръжка засега са индустриален ангажимент, не установен факт. Няма потвърдена руска реакция.

Подводниците няма да пристигнат скоро. Но договорът вече показва къде е силата в европейската отбрана: при държавите, които вземат решения, доставчиците, които строят, и двустранните връзки, които движат процеса. Засега европейската отбранителна интеграция се пише по-малко в брюкселски комюникета и повече в договори, корабостроителници и бази за поддръжка.