Полша купува три подводници Saab A26

Полша ще подпише на 29 юни договор за три дизел-електрически подводници „Сааб“ А26, проектирани за скрито действие в плитките води на Балтийско море (Дифенс24, Юронюз). Сделката затваря почти тридесетгодишен провал в отбранителните поръчки. Тя възстановява не просто липсващи кораби, а цяла военна специалност: обучени екипажи, поддръжка, резервни части и хора, които знаят как да държат подводници в море. Полша е близо до това да изгуби всичко това.

Какво всъщност купува Полша

А26 е 66-метрова подводница със система за независимо от въздуха задвижване. Тя позволява на конвенционален, тоест неядрен, съд да остане под вода седмици наред, без да изплува за зареждане на батериите. Подводницата има торпедни апарати и модулен отсек за специални сили или безпилотни подводни апарати (Марин Поланд).

Шведската „Сааб“ я е проектирала точно за средата, в която Полша ще действа: плитки морета, натоварени корабни маршрути, силен крайбрежен шум и малки разстояния между зони на НАТО и руските военноморски сили (Сааб).

Договорът не е само за корпуси. Той включва обучение на екипажи и инвестиции в полски корабостроителници, така че Варшава постепенно да може да обслужва и ремонтира подводниците в страната, без да зависи от шведски мощности при война (Дифенс24).

Най-спешният елемент може да се окаже временният лизинг на по-стара шведска подводница от клас „Сьодерманланд“. Целта е полските подводничари да не изгубят квалификацията си, докато се строят новите А26. Полските подводни сили са се свили до един съд — ОРП „Ожел“, въведен в експлоатация през 1985 г. (Факт). Първата А26 се очаква между 2030 и 2032 г. (Жечпосполита). Без преходно решение флотът рискува да остане без последните си подготвени екипажи още преди да получи нова подводница.

Море на НАТО, в което още липсват подводници на НАТО

След присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО през 2023 и 2024 г. всяка балтийска крайбрежна държава освен Русия вече е част от алианса (Финландските отбранителни сили). Това промени стратегическата картина, но членството само по себе си не произвежда възпиране. НАТО дава командни структури и планове. Не купува, не окомплектова и не поддържа подводници вместо отделните държави. Всяка страна трябва да осигури собствените си платформи и обучени хора.

Полша запълва национален дефицит в северно-балтийска подводна среда, в която Швеция има десетилетия оперативен опит (Марин Поланд). Тиха А26 може да принуди противника да допуска, че невидима платформа на НАТО се намира около теснини или подходи към пристанища. Това усложнява планирането на враждебни действия (БАЕ Системс).

Индустриалната политика също е част от решението. Германскоезични публикации представиха избора като загуба за „Тисенкруп Марин Системс“, която също участваше в надпреварата (Юронюз Германия). Публична оценъчна таблица, която да обясни защо е спечелила Швеция, няма. По-вероятното обяснение е практично: „Сааб“ е предложила точно това, което Полша най-много търси — проект за Балтика, временна подводница срещу загубата на екипажи и път към собствен ремонтен капацитет (Жечпосполита).

Въпросът за кабелите, на който подводниците не отговарят сами

Сделката идва в момент, когато подводната инфраструктура в Балтика е изложена на заплахи в сивата зона — от влачене на котви до предполагаем саботаж срещу кабели за данни, електропроводи и тръбопроводи (Финландски институт за международни отношения). Длъжностни лица може да свържат подводниците със защитата на инфраструктурата, но връзката е косвена. А26 добавя скрито наблюдение и несигурност за противника. Реалната защита на кабелите изисква постоянно засичане, брегова охрана, дронове, инструменти за установяване на отговорност и кораби за ремонт (Уор он дъ Рокс).

Финландия тества един конкретен подход: разпределено акустично засичане по съществуващи кабели, което може да открива заплахи от котви преди да има повреда (Елиса).

ЕС изгражда собствен слой към тази защита. На 23 юни Европейската комисия финансира първите два регионални кабелни хъба, включително 2,5 млн. евро за балтийски хъб, както и отделна покана за 40 млн. евро за бърз ремонт на подводни кабели (Европейска комисия, 2Ю Брюксел). Финландия координира балтийския хъб заедно с Дания, Германия, Естония, Латвия и Швеция. Полша не е сред участниците: тя купува подводен военен капацитет по двустранна линия със Швеция, докато първата координация на ЕС за сигурността на кабелите минава през друга група.

Подписването на договора на 29 юни затваря тридесетгодишна празнина в полските поръчки. По-трудният въпрос е дали трите подводници на Полша ще бъдат свързани навреме с по-широката система от сензори, патрули, ремонтни екипи и командване на НАТО, преди следващият инцидент с кабел да наложи отговора.