Полша иска 33,6 млрд. евро за фермери

Разходната рамка на ЕС за 2028-2034 г. още не е договорена, но разделителните линии вече са ясни. Нетните платци като Германия и Нидерландия настояват повече пари да отидат за отбрана, изследвания и конкурентоспособност. Нетните получатели, начело с Полша, Испания и Франция, искат да защитят земеделските и регионалните фондове. Спорът е кой какво ще получи от следващия седемгодишен бюджет на Европа, а земеделието е мястото, където конфликтът става видим.

Европейският комисар по земеделието Кристоф Хансен каза пред полски медии, че полските фермери трябва да получат поне 33,6 млрд. евро в следващия цикъл при 31,2 млрд. евро сега („Бизнес инсайдър Полска“, „РМФ24“). Ако се включи и непряката подкрепа, например за земеделски училища, сумата може да надхвърли 40 млрд. евро. Засега това са политически сигнали, не приет закон: Европейският парламент вече отхвърли първия проект на държавите членки за многогодишната финансова рамка, тоест задължителния седемгодишен разходен план на ЕС („Юронюз“, Европейска сметна палата).

Защо земеделските пари определят целия бюджет

Общата селскостопанска политика, или ОСП, е системата, чрез която ЕС подпомага фермерите. Сегашният ѝ седемгодишен бюджет от 386,6 млрд. евро минава през два основни канала: директни плащания за доходи и средства за развитие на селските райони, включително инвестиции, екологични мерки и местни икономики. Между 2018 и 2022 г. директните плащания са били 23 % от общия земеделски доход в ЕС, а всички земеделски субсидии заедно са достигали средно 33 % (Европейска комисия, Европейска комисия). За много производители европейската подкрепа не е добавка. Тя е част от основата на дохода.

Полша може да спечели едновременно от мащаба на земеделието си и от политиката на сближаване. Източните и по-новите държави членки отдавна настояват плащанията им на хектар да се доближат до тези за френските, германските или нидерландските фермери. Хансен потвърди, че тази логика остава в сила, като свърза очакваното увеличение за Полша с продължаващото изравняване на ставките („РМФ24“). Шестнадесет държави биха получили повече, единадесет — по-малко.

Кой защитава земеделските разходи и кой иска пренасочване

Кипърското председателство на Съвета, което в момента посредничи в бюджетните разговори, предложи общо намаление от около 2 % спрямо плана на Комисията. Съкращенията обаче не са равномерни: конкурентоспособността, отбраната, изследванията и външната дейност са изправени пред орязване от около 3,9 %, докато земеделието и кохезионната политика са относително защитени („ИЮАлайв“).

Точно тази асиметрия очертава разлома. Испания подписа декларация с още 16 държави, които настояват финансирането за кохезия и земеделие да бъде запазено (испанско Министерство на външните работи). Мадрид отиде по-далеч, като даде знак, че е отворен към нови собствени приходи на ЕС и дори към нов общ дълг, за да се избегне съкращаване на земеделската подкрепа („ЕФЕ“). Френски публикации последователно поставят Париж сред защитниците на земеделските разходи („Банк де теритоар“).

От другата страна Германия нарече предложението „непосилно“ („Шпигел“). Нидерландският финансов министър определи кипърския компромис като „неприемлива кутия“, която финансира „приоритетите на вчерашния ден“ за сметка на „предизвикателствата на утрешния“ („Стрейтс таймс“/„Ройтерс“). Швеция възрази, че съкращенията падат върху отбраната и изследванията, докато земеделието е пощадено („Европортален“).

Тъй като ОСП е погълнала около 24,6 % от разходите на ЕС през 2023 г. (Европейска комисия), нетните платци — държавите, които внасят в бюджета повече, отколкото получават обратно — твърдят, че защитата на този дял изтласква отбраната, конкурентоспособността и изследванията в момент, когато самата Европа казва, че има нужда и от трите.

Какво още скриват големите числа

Сумата от 33,6 млрд. евро е номинална. Все още няма публикувано сравнение със сегашния бюджет след отчитане на инфлацията, така че видимо увеличение може да прикрива реално намаление, ако производствените разходи растат по-бързо. Правилата на ЕС изискват поне 10 % от директните плащания да отиват към по-малки стопанства и поне 3 % — към млади фермери (Европейска комисия). Но няма полска прогноза за 2028-2034 г., която да показва как тези правила ще разпределят средствата според размера на стопанствата или по региони. Общата сума може да расте, докато разпределителният въпрос остава отворен.

Най-сериозният разпределителен шок би дошъл от евентуалното присъединяване на Украйна. В момента Украйна получава до 50 млрд. евро чрез отделен инструмент за 2024-2027 г. (Европейска комисия). Един проектобюджет вече намали по-широката подкрепа за Украйна през 2028-2034 г. от 100 млрд. евро на 89 млрд. евро („Киев индипендънт“). Засега няма надежден модел, който да показва как украинското членство би се отразило на полските, френските или испанските земеделски плащания. Този въпрос още няма число, но стои зад всяка позиция в преговорите.