Португалия предлага кабел без маршрут

На 6 юли португалският министър на енергетиката Мария да Граса Карвальо заяви, че електрически кабел до Мароко остава „на масата“ (Correio da Manhã). Португалия обаче не е публикувала трасе, капацитет, оценка на разходите или план за финансиране. Няколко дни по-рано страната откри реален междусистемен електропровод — трансгранична линия, която свързва две електроенергийни мрежи. Разликата между двата случая показва защо кабелът до Мароко засега е дипломатически сигнал, а не инфраструктурен проект.

Модернизацията, която съществува, и вратата, която остава затворена

На 2 юли Испания и Португалия откриха нова 400-киловолтова връзка през Галисия, която добавя около 1 000 мегавата обменен капацитет (La Voz de Galicia, Eco). Има посочени оператори, определено трасе и измерим капацитет. Така изглежда реален проект.

Ограничението е по на север. Връзката на Иберийския полуостров с останалата част от Европа е под 3 % от инсталирания капацитет, далеч от целта на ЕС от 15 % до 2030 г. (Infobae/EFE, Европейска комисия). Тесното място е преминаването през Пиренеите към Франция. Подводната връзка през Бискайския залив, основният проект, който трябва да облекчи този проблем, още не е завършена. Испания, Португалия, Франция и Комисията ще се срещнат през септември, за да опитат да ускорят процеса (Europa Press).

Кабел от Мароко би добавил южна входна точка към общата иберийска мрежа. Но електроенергията, която трябва да стигне до Централна Европа, пак ще минава през Франция. Франция контролира основния път на Иберия към по-широкия европейски пазар. Нова южна врата не отваря северния проход.

Колко струват реалните проекти

Най-близкото сравнение е италианският проект „Елмед“ — планиран кабел между Сицилия и Тунис. „Елмед“ има посочени преносни оператори — „Терна“ и СТЕГ, определено подводно трасе, съфинансиране от ЕС и подкрепа от Европейската инвестиционна банка и Световната банка (fr.allAfrica). Проектът струва около 1,42 млрд. евро за 600 мегавата на приблизително 220 км, включително 307 млн. евро от Механизма за свързване на Европа — европейския инструмент за финансиране на трансгранична инфраструктура (Industry EMEA, kikai-news). За връзката Португалия — Мароко няма публично известен еквивалент на тези елементи.

По-дълго трасе през по-дълбок проток вероятно би струвало повече. Неотговореният въпрос е кой ще плати. Разходите за трансгранични електрически кабели обикновено се разпределят между сметките на домакинствата, европейски грантове и приходи от претоварване — таксите, които възникват, когато ограничен капацитет по кабела води до различни цени от двете страни на границата. Публичен анализ за това разпределение няма.

„Черен старт“ решава друг проблем

Карвальо заяви също, че Португалия вече има четири централи с възможност за „черен старт“ — генератори, които могат да се рестартират без захранване от мрежата след пълен срив (Correio da Manhã). Правилата на ЕС изискват операторите да поддържат такъв капацитет за възстановяване (Кодекс на ЕС за възстановяване). Той е реално полезен при връщане на системата към работа.

Но „черният старт“ помага след срива. Предотвратяването му изисква други услуги: контрол на напрежението, честотна реакция и балансиране. Те поддържат електроенергията при правилно напрежение и честота, докато производството и потреблението се променят всяка секунда. Според анализа на ЕНТСО-Е след иберийския срив от април 2025 г. — ЕНТСО-Е координира европейските преносни оператори — основният проблем е бил контролът на напрежението, а не недостигът на производство. Централите с „черен старт“ и плащанията за капацитет са в други слоеве на системата. Те не заместват услугите в реално време, които пазят мрежата от изключване.

Мароко изгражда мощности за съхранение и възобновяема енергия с подкрепата на Световната банка (Световна банка). Но експортен кабел изисква и стабилна, балансирана мрежа източник, каквато Мароко още не е завършило. Ако кабелът някога бъде построен, потребителите от двете страни биха могли да спечелят от по-евтин ток в напрегнати часове, при условие че ценовата разлика между двата пазара оправдава разходи от милиарди. Публичен анализ, който да е проверил това, няма.

Междусистемната връзка с Мароко има стратегически смисъл и изглежда технически възможна в общи линии. Икономическата ѝ логика обаче не е документирана. Докато не бъдат публикувани оператори, трасе и план за финансиране, това е дипломация след електроенергиен срив, а не енергийно планиране.