Португалските данъчни дела чакат 861 дни

Едно данъчно дело в португалски административен съд вече отнема средно 861 дни до решение. Тези съдилища приключват едва 48 % от новопостъпилите дела годишно, което означава, че натрупването продължава (Executive Digest, Комисия). Европейската комисия посочи влошаването в своя Доклад за върховенството на закона за 2026 г., публикуван на 17 юли.

В същия доклад има и второ предупреждение: дали държавната информационна агенция Луза все още има достатъчна независимост от правителството, което вече я притежава и управлява. Двата извода показват слабост в самия център на европейския надзор. Брюксел може да види институционално разпадане. Но може да наложи промяна само когато отделна норма на правото на ЕС превърне този проблем в правомощие за действие.

Двегодишното чакане и кого защитава то

Административните и данъчните съдилища са мястото, където гражданите и фирмите оспорват решенията на държавата: данъчни актове, лицензи, обществени поръчки. Когато тези съдилища решават дела за повече от две години и приключват под половината от постъпващите казуси, държавните решения на практика стават трудно оспорими. Това защитава правителства и данъчни администрации, чиито актове остават в сила, докато жалбоподателите чакат.

Португалия се вписва в по-широк южноевропейски модел на бавно правосъдие. Комисията отбеляза, че производствата в Италия остават „сред най-дългите в ЕС“ (Euronews Italia). Испания беше критикувана за прекомерната продължителност на делата за корупция по високите етажи (elDiario.es). За Гърция Комисията отчете само ограничен напредък при наказателното преследване на корупцията (gr.euronews).

Годишният доклад обхваща съдебните системи, борбата с корупцията, свободата на медиите и институционалните баланси във всички 27 държави членки. Той създава следа в документите и репутационен натиск. Сам по себе си обаче не води до санкции, спиране на средства или съдебна процедура.

Луза и единственият закон, който може да има последици

Случаят с информационната агенция е по-близо до приложимо европейско право. След като частните акционери се оттеглиха от Луза, португалската държава запълни празнината и вече контролира 100 % от капитала на агенцията. Новият устав, одобрен през януари 2026 г., даде на правителството правомощие да назначава членове на управителния съвет и включи политически представители в разширен консултативен съвет (CMPF).

Журналистите в Луза протестираха с предупреждението, че новата структура позволява на правителствени назначения да влияят върху редакционните решения. След това Португалският журналистически синдикат подаде официална жалба в Брюксел. Според нея уставът нарушава Европейския акт за свободата на медиите — регламента на ЕС от 2024 г., който изисква редакционна независимост на доставчиците на обществени медийни услуги, включително независими механизми на управление и защита от политическа намеса (NUNS, Регламент 2024/1083).

Жалбата не е заключение. Комисията не е обявила, че Португалия нарушава правото на ЕС. Но Европейският акт за свободата на медиите дава на Брюксел конкретна правна опора, каквато годишният доклад няма: ако уставът нарушава задължителните правила за медийна свобода, Комисията може да започне процедура за нарушение по член 258 от Договора за функционирането на ЕС — пътят, по който държава членка може да бъде изправена пред Съда на ЕС за неспазване на европейското право.

Играта с политическото прикритие

Унгарското правителство бързо използва широтата на доклада като щит. Министърът Янош Бока представи констатациите като доказателство, че проблеми с върховенството на закона има навсякъде в ЕС, а не само в Будапеща (Origo, издание, близко до правителството). Независими унгарски медии възразиха, че случаят на Унгария е различен по същество, защото европейското ѝ финансиране вече е замразено по отделни бюджетни правила — регламента за обвързаност с условия, който позволява на ЕС да спира средства, когато нарушения на върховенството на закона застрашават европейския бюджет, както и по етапи от плана за възстановяване с реални финансови последици (HVG, Регламент 2020/2092).

Тази линия помага на правителства под по-силен европейски натиск да размият разликата между държави с меки препоръки и държави със спрени средства. Като политическо послание работи. Юридически не променя нищо. Годишният доклад прилага една и съща диагностична рамка към всички. Последиците са различни, защото зависят от отделни инструменти, всеки със собствен правен тест.

Къде надзорът става документация

Случаят с Португалия показва как е устроена системата на ЕС. Комисията може да установи, че една съдебна система решава под половината от делата си. Може да запише, че структурата на управление на държавна информационна агенция тревожи журналистите, които работят в нея. Може да публикува всичко това за 27 държави членки и така да даде на вътрешните реформатори обща отправна точка.

Без нарушение на договорите, бюджетен механизъм или нарушение на медийното законодателство Комисията не може да принуди Португалия да действа. Жалбата за Луза вече е при правните служби на Комисията: има ли основание за процедура за нарушение? Ако има, годишният доклад ще се окаже първата стъпка към обвързващо съдебно решение. Ако няма, Португалия ще се нареди до все повече държави членки, при които Брюксел ясно диагностицира институционално влошаване, публикува диагнозата всяка година и наблюдава как то продължава. Това е точката, в която надзорът на ЕС върху върховенството на закона престава да бъде власт и се превръща в документация.