Португалия получава още 2,3 млрд. евро

Европейската комисия даде положителна предварителна оценка на деветото искане за плащане на Португалия по Механизма за възстановяване и устойчивост — следпандемичния фонд на ЕС, който отпуска средства на правителствата едва след като докажат изпълнение на договорени реформи и инвестиции. Плащането е за около 2,3 млрд. евро (Observador, ECO). След превода Португалия ще е получила приблизително 17,2 млрд. евро от своя план за 22 млрд. евро, като ще остава само едно последно искане (Infobae/EFE).

Португалия е сред държавите, които се движат най-бързо по програмата. Но бързото покриване на етапи не доказва само по себе си, че парите са променили ежедневието на хората. Разликата между това, което Брюксел може да провери, и това, което гражданите реално усещат, е същинският тест за най-големия следпандемичен разходен експеримент на ЕС.

Как всъщност се движат парите

Механизмът за възстановяване и устойчивост работи като договор срещу резултати. Правителствата договориха с Брюксел планове с конкретни етапи, например приет закон или създадена агенция, и цели, като брой обновени сгради или подкрепени компании. Комисията проверява дали всяка стъпка е изпълнена, преди да освободи средствата, и може да спре плащания, когато условията не са покрити (Регламент (ЕС) 2021/241). Регламентът поставя и задължителни прагове: поне 37 % от разходите трябва да отидат за климатични цели, а поне 20 % — за цифрови проекти.

Това е реална промяна спрямо по-старите европейски фондове, при които парите често се отпускаха на база допустимост: подаваш валидно проектно предложение и получаваш финансиране. Деветото искане на Португалия означава, че Лисабон е документирал изпълнението на 51 договорени стъпки, преди Брюксел да отвори плащането.

В този механизъм обаче има сляпа зона. Комисията може да провери дали законът е приет или числовата цел е изпълнена. Много по-трудно е да се докаже, че същите стъпки са повишили производителността, помогнали са на по-бедните региони да наваксат или са създали инвестиции, които иначе нямаше да се случат. Европейската сметна палата продължава да оценява дали моделът надеждно измерва реалните резултати (ECA).

Кой получава и кой чака

Данните от португалския мониторинг показват къде всъщност отиват парите. Компаниите са получили 4,6 млрд. евро, публичните органи — 2,7 млрд. евро, общините — 2,1 млрд. евро, а домакинствата — едва 328 млн. евро (HR Portugal). Домакинствата може да печелят косвено чрез обновени училища или по-силни фирми, но директният поток от средства отива към институции и бизнес.

Дори предвидените получатели се сблъскват със забавяния. Португалските фирми все още са чакали над 1 млрд. евро около крайния срок за проектите на 30 юни, въпреки че договорената им работа е била изпълнена на около 90 % (The Portugal Brief). Един етап може да мине проверката в Брюксел, докато изпълнителят в Лисабон още финансира работата със собствени средства.

Това показва по-дълбок модел. Организациите, които могат да управляват документация и срокове — големи фирми и централни държавни агенции — се движат първи. Сложните местни проекти, като болници, училища и регионална инфраструктура, са по-уязвими към забавяния и политическо протакане.

Когато условията започнат да хапят

Две други държави показват какво се случва в крайните случаи. Шестото плащане за Испания беше одобрено частично за около 7 млрд. евро, но 537 млн. евро останаха спрени, защото три цели не бяха сертифицирани (El País). Това частично спиране има значение, защото показва, че механизмът може да задържа пари, а не просто да одобрява всичко по подразбиране.

Румъния показва човешката цена. Пропуснати етапи в управлението на държавните компании и пенсионната реформа доведоха до окончателна загуба на около 459 млн. евро (Știrile ProTV). Само в окръг Констанца финансиране загубиха 60 проекта за почти 150 млн. евро, включително болница за 93 млн. евро (Mediafax). Политиците, които забавиха реформите, не бяха тези, които платиха цената. Платиха я пациентите, учениците и общините.

Механизмът за възстановяване и устойчивост вече показа, че може да принуждава правителствата да приемат закони и да документират изпълнение. Дали документираното изпълнение се превръща в по-висока производителност, по-добри услуги или регионално догонване, е въпрос, на който самият модел не е напълно пригоден да отговори.