ОРЗД буксува срещу системните нарушения

Когато подадете жалба за защита на данните срещу Фейсбук, Инстаграм, УотсАп или ТикТок, тя обикновено не отива при националния ви регулатор. Отива в Дъблин. Ирландската Комисия за защита на данните води почти всички големи производства по Общия регламент за защита на данните срещу глобалните технологични компании. Бившата ѝ ръководителка Хелън Диксън вече призна, че системата не работи добре за най-важните проблеми. На събитие на Ирландското правно общество този месец тя каза, че ОРЗД „невинаги е полезен при системни въпроси“ (Ирландско правно общество).

Това признание, направено от човека, който водеше ирландския надзор през най-активните му години, обобщава напрежение, натрупвано осем години.

Как един град стана европейската столица на защитата на данните

ОРЗД създаде механизъм „едно гише“ по член 56 (Евро-Лекс). Идеята беше практична: вместо една компания да работи с 27 национални регулатора, органът в държавата, където е основният ѝ офис в ЕС, поема всички трансгранични случаи. Епъл, Гугъл, Мета, ТикТок, Линкдин и Майкрософт разположиха европейските си централи в Ирландия. Така ирландската комисия на практика стана регулаторът за защита на данните на голяма част от технологичната индустрия в Европа (блог на „Аноним“).

Процедурата минава през сътрудничеството по член 60. Ирландската комисия, като водещ надзорен орган, разследва жалбата и изготвя проекторешение. После го изпраща до всички други национални органи за защита на данните, засегнати от случая. Ако те възразят, а това се случва често, спорът отива в Европейския комитет по защита на данните, който приема задължително решение (Евро-Лекс). Системата прилича на съд, в който Дъблин пише проекта за присъдата, но останалите 26 съдии могат да възразят срещу нея.

Този модел трябваше да предотврати избора на по-мек регулатор. На практика създаде друг проблем: една средна по размер национална администрация се превърна в тесния вход за прилагането на правилата на цял континент.

Големи глоби, бавно събиране

Ирландската комисия е наложила около 80 % от всички големи технологични глоби в ЕС по ОРЗД (блог на „Аноним“). Най-големите санкции са 1,2 млрд. евро срещу Мета за незаконно прехвърляне на данни на европейски потребители към САЩ, 530 млн. евро срещу ТикТок заради достъп на китайски инженери до европейски данни и 310 млн. евро срещу Линкдин за незаконно поведенческо профилиране („Аноним легал“).

Да наложиш глоба и да я събереш са различни неща. Компаниите обжалват почти всяко голямо решение, а ирландските съдилища могат да спрат плащането, докато делото върви. Разликата между обявените санкции и реално получените пари остава голяма. Другите национални регулатори също са ограничени: системата по член 60 им позволява да възразяват, но не и да действат самостоятелно по трансгранични случаи срещу тези компании. Те наблюдават, докато Дъблин решава.

Поправка със срок

Новият процедурен регламент към ОРЗД, който влиза в сила през април 2027 г., въвежда 15-месечен срок за водещите органи да издават проекторешения по трансгранични случаи (Нетгардия). При сегашната система разследванията се проточват с години. Глобата от 1,2 млрд. евро срещу Мета отне пет години от първоначалната жалба до окончателното решение. Реформата въвежда и по-ясни срокове за възраженията на засегнатите надзорни органи и за прехвърлянето на спорове към Европейския комитет по защита на данните (Нетгардия).

Процедурната поправка решава проблема със скоростта. Тя не решава основната асиметрия: един национален орган, подчинен на ирландските съдилища и ирландското административно право, носи регулаторна отговорност за технологични компании, които обслужват 450 млн. европейци. Признанието на Диксън, че рамката трудно се справя със системни проблеми (Ирландско правно общество), сочи към въпрос, който реформата от 2027 г. не засяга. Решенията може да станат по-бързи, но ще продължат да минават през същия тесен канал. По-дългият въпрос е дали Европа ще преразгледа самия канал, а не само скоростта на движението през него.