Заповед за арест на Аврамопулос по Катаргейт

Гръцки публикации върнаха Димитрис Аврамопулос в досието „Катаргейт“. Според тях белгийските съдебни власти са издали европейска заповед за арест заради плащания от „Файт импюнити“ — неправителствената организация, свързана с Антонио Панцери (ин.гр). В публично достъпните материали засега няма белгийско съдебно съобщение или потвърждение от белгийски медии. Това е първата твърда граница на случая.

Въпросът със заповедта

Ако такава заповед съществува, случаят би влязъл в механизма на европейската заповед за арест. Това е инструментът на ЕС, чрез който съдебен орган в една държава може да поиска от друга държава арест и предаване на лице за наказателно преследване или изпълнение на присъда (Рамково решение 2002/584/ПВР, портал за електронно правосъдие на ЕС).

Това не би било дипломатически пазарлък. Белгия отправя искането. Гърция решава чрез съдилищата си дали да го изпълни. Практическият смисъл е ясен: гръцките власти няма да разследват белгийското дело отначало, но гръцките съдии могат да преценят дали има правни пречки, риск за основни права или вътрешни правила, които засягат изпълнението на заповедта.

Тук настоящият статут на Аврамопулос става важен. Той вече е депутат в Гърция. Член 62 от гръцката конституция предвижда, че депутат не може да бъде арестуван, преследван или по друг начин ограничаван по време на мандата си без разрешение на парламента, освен ако бъде заловен при извършване на тежко престъпление (гръцка конституция). Съобщеното от него намерение да не използва имунитет може да свали политическото напрежение. То обаче не отговаря на правния въпрос дали парламентът трябва първо да се произнесе.

Защо плащанията са важни

„Файт импюнити“ е връзката, която прави случая повече от гръцка политическа история. Панцери създава организацията, след като напуска Европейския парламент. „Юронюз“ съобщи през 2022 г., че Аврамопулос е признал получаването на 60 000 евро от организацията, като е заявил, че плащането е било законно и декларирано (Юронюз).

Сегашните гръцки публикации говорят за по-високи суми — около 70 000-75 000 евро, но това разминаване не е изяснено публично (ин.гр). Разликата има значение, защото публичният запис по случая остава непълен. Едно плащане може да е релевантно за разследването, без само по себе си да доказва подкуп, престъпен умисъл или съзнателно участие в престъпна организация.

Белгийското дело стана по-сериозно, след като Панцери се съгласи да сътрудничи на прокуратурата. „Ройтерс“ съобщи, че той е обещал да предостави информация за методите, паричните потоци, държавите и хората, за които се твърди, че са участвали в схемата (Ройтерс). Това може да обясни защо стари плащания остават политически опасни. Но основният правен въпрос остава без отговор: какво точно твърди Белгия срещу Аврамопулос, ако изобщо има такова твърдение?

Дефицитът на отчетност

„Катаргейт“ вече принуди Европейския парламент да затегне правилата за достъп, декларации и лобиране, след като скандалът показа слабости във вътрешния контрол (Европейски парламент). По-късно създаденият етичен орган на ЕС въведе общи стандарти за поведение между институциите, но той не може да води наказателно дело или да изпълнява заповед за арест (Европейска комисия).

Разликата е съществена. Комисията може да понесе репутационни щети, ако още една бивша високопоставена фигура от ЕС влезе в досието. Но тя не контролира процедурата. Това е работа на белгийската прокуратура, гръцките съдилища и вероятно гръцкия парламент.

Затова влиянието е разпределено на неудобни места. Белгийските следователи, ако заповедта съществува, могат да придвижат делото през граница. Гръцките институции могат да забавят, филтрират или обвържат следващата стъпка с условия. Аврамопулос може да обещае съдействие, но не може сам да определи конституционния ред.

Неотговорените въпроси са малко, но важни. Издала ли е Белгия заповед? Получила ли я е Гърция официално? Какви престъпления се твърдят? Трябва ли парламентът да свали имунитета, преди гръцките власти да предприемат действия?

Докато няма такива отговори, случаят трябва да остане в зоната между твърдение и доказателство. Продължението на „Катаргейт“ сега проверява дали европейската правна машина може да следва доказателствата, без длъжността, имунитетът или предишният статут в ЕС да размият границата.