RBI иска €3.15 billion замразени активи

Райфайзен Банк Интернешънъл завежда дело в Австрия срещу свързано с Русия дружество за 3,15 млрд. евро. Банката се насочва към активи, които са блокирани по санкциите на ЕС. Руски съдилища твърдят, че Райфайзен дължи същата сума на това дружество. Сега банката иска австрийският съд да ѝ позволи да събере парите от имущество, което ЕС вече е обездвижил. Казусът поставя въпрос, на който европейски съд досега не е отговарял в такъв мащаб: може ли замразен актив да се превърне в компенсация за загубите на западна банка?

Искът е насочен към 28,5 млн. акции в Щрабаг, най-голямата строителна група в Австрия, както и към задържани дивиденти и парични средства на Расперия — свързаното с Русия дружество, чийто дял е блокиран по Регламент 269/2014 на ЕС. На 23 юли Райфайзен съобщи, че руска анти-съдебна забрана — съдебна заповед, която цели да спре страните да водят дела в чужбина — все пак оставя пространство за производство в Австрия, без да задейства санкции до 2,85 млрд. евро (Ройтерс/Юронекст, МаркетСкрийнър).

Как се натрупаха загубите

Райфайзен се опита да излезе от Русия частично чрез сделка, свързана с дела на Расперия в Щрабаг. Сделката се провали. След това руските съдилища превърнаха неуспешното изтегляне на банката в поредица от финансови санкции. Едно решение задължи руското дъщерно дружество на Райфайзен да плати около 2,4 млрд. евро. Второ решение, от декември 2025 г., добави още 339 млн. евро.

Това не бяха само съдебни решения на хартия. През март Централната банка на Русия принудително изпълни едно от тях, като изтегли 31,567 млрд. рубли директно от сметката на дъщерното дружество (отчет на Райфайзен за първото тримесечие на 2026 г.). Още миналия юли Райфайзен беше отписала 1,2 млрд. евро очаквани постъпления и отчете тримесечна загуба от 557 млн. евро (И Кю Ес Нюз, Глобал Банкинг енд Файнанс). Този месец руски съд напълно блокира продажбата на руското подразделение на банката (Граунд Нюз).

Притисната в Москва, Райфайзен прехвърли битката във Виена.

Какво всъщност означава „замразен“ актив и защо това е важно

Когато ЕС замрази актив по санкционен режим, собственикът не може да го продаде, да получава доход от него или да го прехвърля. Но ЕС не става собственик на актива. Имуществото остава в правна междинна зона: недостъпно, но все още принадлежащо на санкционираната страна. Указанията на Европейската комисия за санкциите са ясни: замразяването блокира използването и прехвърлянето, но не променя собствеността.

За да спечели, Райфайзен трябва да убеди австрийски съд, че замразена стойност може да покрие частен иск за вреди, без това формално да се счита за конфискация. Това е неизпробван правен преход. Ако съдът го допусне, замразяването започва да прилича по-малко на ограничителна мярка и повече на склад за активи, от който подходящият корпоративен ищец може да бъде компенсиран. Така възниква морален риск — вероятността фирмите да поемат по-лоши решения, защото някой друг поема цената. Защо една компания да напуска Русия бързо, ако замразени европейски активи могат по-късно да покрият загубите ѝ?

Дипломати от ЕС виждат този риск ясно. Представители са казали пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода, че се опасяват компенсация за Райфайзен да не възнагради банка, останала в Русия, и да не насърчи Москва да отнема още европейски корпоративни активи като ответна мярка (РСЕ/РС).

Кой печели и кой губи

Ако искът успее, акционерите и ръководството на Райфайзен ще възстановят стойност от позиция, която иначе изглежда загубена. Това е пряка печалба за акционерите. Санкционираната страна около Расперия ще загуби икономическа стойност от активи, до които и без това няма достъп. Системата на ЕС за замразяване на санкционирани активи ще загуби нещо по-трудно измеримо: доверието, че е неутрално ограничение, а не инструмент за преразпределение.

Ефектите могат да стигнат по-далеч. Други европейски компании, които все още са в Русия, може да се сблъскат с по-тежки ответни действия, ако Москва разчете австрийския прецедент като европейско посягане към замразена собственост. Нерешените руски дела на Райфайзен вече отслабват позицията ѝ като регионален купувач: офертата ѝ за Аддико Банк на Адриатика е 26,50 евро на акция, срещу 37 евро от словенската НЛБ, подкрепена от ЕБВР — Европейската банка за възстановяване и развитие (Дело, Дневник).

За клиентите на дребно на Райфайзен в Чехия, Румъния и Хърватия рискът е косвен. Местните дъщерни банки са регулирани отделно. Правото на ЕС защитава депозитите до 100 000 евро на човек (Директива за схемите за гарантиране на депозитите). Но банка, която изглежда по-рискова, се финансира по-скъпо, а тези разходи се прехвърлят към кредитополучателите. Райфайзен отчете 1,44 млрд. евро печалба без Русия за 2025 г. (предварителни резултати на Райфайзен, отчети за устойчивост). Австрийският ѝ иск е голям спрямо тези приходи.

Съдът трябва да реши дали замразяването може да се превърне в изплащане. Отговорът ще оформи сметките на всяка европейска компания, която още е обвързана с Русия.