Превъоръжаването вдига дълга на еврозоната до 91.2%

Публичният дълг в еврозоната ще достигне 90,2 % от БВП тази година и ще продължи да расте до 91,2 % през 2027 г., според пролетната прогноза на Европейската комисия. Траекторията е по-стръмна от очакваното в Брюксел миналата есен. Сблъсъкът между европейското превъоръжаване и фискалните ограничения вече не е хипотеза. Той се вижда в бюджетите за тази година.

Мащабът на риска стана по-ясен на неформалната среща на финансовите министри от ЕС в Никозия миналата седмица. Алекс Пиенковски от МВФ представи сценарий, според който, ако правителствата не направят никакви фискални корекции, дългът на средната европейска държава би достигнал 130 % от БВП до 2040 г. („Атинс таймс“, „Ашарк ал-Аусат“). Това число не е прогноза. То е предупреждение за цената на бездействието: математическа проекция какво се случва, когато разходите за отбрана растат, а никъде другаде няма отстъпление („Сайпръс мейл“).

Аритметиката на превъоръжаването

Механизмът е добре описан. Анализ на МВФ за предишни цикли на увеличаване на военните разходи, публикуван в априлския „Световен икономически преглед“, показва устойчив модел: когато държавите влязат в продължителен цикъл на превъоръжаване от повече от две години и половина, военните разходи нарастват с около 2,7 процентни пункта от БВП. Приблизително две трети от това увеличение се финансират чрез заемане, а не чрез съкращаване на други разходи. Публичният дълг се покачва с около 7 процентни пункта от БВП в рамките на три години.

Реформираната европейска фискална рамка, Пактът за стабилност и растеж, тоест наборът от ограничения за дефицита и дълга, които държавите от ЕС са се съгласили да спазват, трябваше да управлява точно такъв натиск. Миналата година ЕС създаде „национална клауза за дерогация“, която позволява на държавите временно да надхвърлят разходните лимити с до 1,5 % от БВП годишно за отбрана. Досега 17 държави членки са я активирали, от Германия до Гърция.

Клаузата обаче работи само за държави, които и без това са били близо до правилата. Франция и Италия, втората и третата по големина икономика в Европа, не са кандидатствали. Те искат да харчат повече за отбрана, но сметката не излиза. Франция има дефицит от около 5,5 % от БВП, а Италия - около 7,4 % (Европейска комисия). И двете вече са в процедура при прекомерен дефицит - формалния дисциплинарен механизъм на ЕС за държави, които нарушават тавана от 3 %. Допълнителен буфер от 1,5 процентни пункта не променя много, когато дефицитът вече е двойно над лимита.

Кой може да заема и кой не може

Германия, която започва от дълг около 64 % от БВП, може да заема за отбрана и да остане в управляеми граници. Очаква се дългът й да достигне едва 68 % до 2027 г. (Европейска комисия). Балтийските държави, Полша и северните страни са в сходна позиция.

Дългът на Франция междувременно се очаква да надхвърли 120 % от БВП до 2027 г. (Европейска комисия). Италианският ще достигне 139,2 % („ЮНюз“). И двете държави са се включили в заемите по СЕЙФ - „Действие за сигурност за Европа“, новия механизъм на ЕС, чрез който Съюзът заема колективно 150 млрд. евро и после ги предоставя на държавите членки за отбранителни поръчки при ниски лихви (Съвет на ЕС). Условията са изгодни. Но заемите пак се броят като национален дълг.

Фискалната рамка оставя най-уязвимите държави в капан, докато възнаграждава тези, които вече имат бюджетно пространство. Както го описва Европейският съвет за външна политика, това е фискалното разделение, което ЕС още не е решил.

Политическата сметка

Срещата в Никозия не доведе до споразумение за общо европейско заемане за отбрана, нито до преразглеждане на фискалните цели, нито до нови инструменти за държавите с висок дълг. Самият МВФ посочи, че отбраната, енергийната сигурност и иновациите могат да се разглеждат като европейски публични блага, което подсказва икономическа логика за общо финансиране. Фондът обаче представи това като една възможност наред със структурни реформи и фискална консолидация, без да предписва конкретен курс.

Аналитичният център „Брьогел“ вече стигна до извода, че реформираните фискални правила отново имат нужда от реформа. ОИСР предупреждава, че разходите за отбрана дават краткосрочен икономически тласък, но задълбочават дългосрочния фискален натиск, без да решават основните проблеми на растежа.

Въпросът, на който Никозия не отговори, ще определя следващото десетилетие в Европа: кой плаща за сигурността и кое спира да се финансира, когато сметките дойдат? Между клаузите за дерогация и процедурите при прекомерен дефицит избраните правителства ще трябва да решат кои публични услуги ще се свият. Засега никое от тях не е било принудено да каже кои.