Дунав спря реакторите в Черна вода

Дунав при румънската АЕЦ „Черна вода“ пренася около 1 630 куб. м вода в секунда — приблизително една трета от обичайния дебит за юли (Agerpres, Știrile ProTV). Триста километра нагоре по течението, при унгарската АЕЦ „Пакш“, водомерът е паднал до -118 см, което е местен рекорд (Telex).

Атомните централи използват реките за охлаждане. Реакторът превръща само част от произведената топлина в електричество. Останалата трябва да бъде безопасно отведена чрез вода. Когато реката е твърде плитка или твърде топла, централата не може да освобождава достатъчно топлина и операторите трябва да я спрат.

Това се случи тази седмица в двата края на дунавския басейн. Румъния спря двата реактора в „Черна вода“, с което извади около 1 300 МВт от електроенергийната система. Президентът Илие Боложан описа този обем като близо една пета от потреблението на електроенергия в страната (HotNews). Унгарската държавна компания МВМ започна спирането на трети блок в „Пакш“ на 29 юли; централата обичайно произвежда почти половината електроенергия на Унгария (TVP World, HVG).

Нито едно от двете спирания не е авария. И двете са превантивни. Румънското министерство на енергетиката предупреди, че повреда само на една охлаждаща помпа може да доведе до ремонт с продължителност до една година (Mediafax). Двуседмично спиране е по-ниската цена.

Евтиният ток отпада, скъпият го замества

След като една атомна централа вече е построена, електроенергията от нея е евтина за производство. Когато тя изчезне от системата, заместителят идва от газови централи, внос през граница или друг гъвкав източник, който може да се включи бързо. Всички те са по-скъпи. А тъй като борсовите пазари на електроенергия плащат на всички продавачи цената, зададена от най-скъпия производител, необходим за покриване на търсенето, поскъпва целият пазар.

След спирането на „Черна вода“ румънската цена „ден напред“ се повиши с 22,1 евро до 132,87 евро за мегаватчас. Унгарският еквивалент се покачи с 26,50 евро до 122,08 евро/МВтч (Serbia Energy, Serbia Energy).

Само за часове Румъния премина от нетен износител към нетен вносител на електроенергия. Натискът е най-силен между 20:00 и 23:00 ч., когато потреблението на домакинствата достига вечерния си пик, а слънчевото производство изчезва. В тези часове Румъния е внасяла около 1 700 МВт, като България е била основният доставчик (Digi24, Profit.ro). Тази зависимост също е крехка: водомерите на Дунав при Русе вече показват -85 см, под предишните исторически минимуми (ClubZ).

Кой плаща и кой печели

Румънските домакинства засега са частично защитени. Според официални представители вътрешните договори са с фиксирани цени до края на годината (Romania Insider). Фиксираните цени обаче не премахват разхода. Те го прехвърлят към доставчиците, които трябва да купуват скъпа заместваща електроенергия, към следващото преизчисляване на цените или към държавния бюджет. Индустриалните потребители усещат борсовия скок директно.

Боложан публично призова гражданите и индустрията да намалят вечерното потребление. Двете правителства подготвиха и кризисни планове за ограничаване на товара на големи потребители, като болниците бъдат изключени от подобни мерки (444.hu, Portfolio).

Печелившите са операторите на газови централи и износителите на електроенергия, които продават на по-високата цена от часовете на недостиг. Атомните оператори губят производство и приходи.

Това не е единичен случай

Случаят не е изолиран. Френската Сметна палата е документирала загубите на ядрено производство, свързани с климата, като повтарящ се проблем: френските централи са губили поне 1 ТВтч производство през всяка от 2018, 2019 и 2020 г., защото реките са били твърде топли или твърде плитки (Argus). Дунавският басейн вече показва същия модел върху река, която охлажда реактори в четири държави.

Румънският мрежов оператор изчислява, че първи блок на „Черна вода“ може да заработи отново около 4 август, а втори блок — около 10 август (Profit.ro). Тези дати зависят от валежи, които прогнозите не гарантират. По-широкият проблем ще остане и след конкретната гореща вълна. Европа изгражда по-чиста електроенергийна система, но най-надеждните ѝ нисковъглеродни централи все още зависят от студена и обилна речна вода — ресурс, който климатичните промени постепенно ограничават.