Русия изнася рекордно, горивата свършват

Украинските атаки с дронове са извадили от строя над една пета от руския рафиниращ капацитет и са довели до недостиг на горива в 55 от 83-те региона на Русия. В същото време товаренето на суров петрол в западните руски пристанища върви към рекорден юни, с около 2,7-2,8 млн. барела дневно. От страната излиза повече петрол от всякога, докато руснаците чакат на опашки за бензин.

Обяснението е в ролята на рафинериите. Те превръщат суровия петрол в горивата, които икономиката използва всеки ден: бензин, дизел, авиационно гориво. Украйна не се опитва да спре Русия да добива петрол. Тя удря способността ѝ да го превръща в продукт с непосредствена стойност. Суровината, която вече не може да се преработи вътре в страната, се насочва към експортните терминали. Затова морските доставки растат, докато бензиностанциите остават без гориво („Тагесшпигел“).

Мащабът личи от московската рафинерия. През 2024 г. тя е преработила около 11,6 млн. тона суров петрол, а сега ще остане извън строя за месеци („Фокус“). Когато такъв завод спре, вътрешният пазар губи едновременно бензин и дизел. Производството на бензин в Русия е спаднало до около 90 000 тона дневно, приблизително една четвърт под среднодневното ниво за юни. Пада и качеството на горивото, което Русия все още може да произвежда. Полски източници съобщават за извънредно понижаване на стандарта от Евро 5 към Евро 3, тоест по-мръсно гориво с по-високо съдържание на сяра, защото производството по по-високия стандарт вече не покрива търсенето („Бизнес инсайдър Полска“, „Мъни.пл“).

Кой плаща вътре в Русия

Първи усещат удара руските потребители и земеделците. Крим спря продажбите на гориво за физически лица на 21 юни. В Иркутск властите въведоха лимити в литри за автомобил, забраниха покупките в туби и дадоха приоритет на спешните служби и селското стопанство („Девдискурс“/„Ройтерс“). Путин призна нуждата горивото да бъде осигурено преди жътвата („Жечпосполита“). Министърът на земеделието на Татарстан препоръча на фермерите да държат резерви за десет дни до две седмици („Москоу таймс“).

Натискът върху бюджета също е видим. Русия плаща на рафинериите субсидии, известни като „демпферни“ плащания, за да държи вътрешните цени на горивата стабилни. Само през май те са скочили до 204 млрд. рубли. Сметката за субсидиите расте в неподходящ момент: приходите от петрол и газ са спаднали с 30 % на годишна база през януари-май, а федералният дефицит е достигнал 6,0 трлн. рубли (КСЕ). Щетите по рафинериите променят и структурата на износа: по-малко дизел и бензин, които се продават по-скъпо, защото преработката добавя стойност, и повече суров петрол, който носи по-нисък приход на барел.

Руската армия вероятно ще усети недостига последна, защото военните потребители имат приоритет. Полски анализатори предупреждават, че твърденията за непосредствен глад за гориво на фронта засега са хипотеза, а не установен факт („Онет“).

Проблемът на Европа е политически, не на колонката

За европейските шофьори прекият ценови ефект изглежда ограничен. Повече руски суров петрол на световните пазари дори може леко да натисне глобалните цени надолу („Тагесшау“). Истинският проблем е вътре в санкционния процес на ЕС.

Единствената голяма рафинерия в България, свързаният с „Лукойл“ „Нефтохим“ в Бургас, осигурява около 60 % от горивата в страната. Сега София използва тази зависимост, за да възрази срещу предложения 21-ви санкционен пакет на ЕС, който би затегнал ограниченията върху собственост, свързана с Русия. Българският външен министър описа позицията като „резерви“, а не като формално вето, но енергийният аргумент вече оформя преговорите (БНР, „Юронюз“).

Зависимостта на Унгария е не само логистична, но и печеливша. Рафинерията МОЛ купува руски петрол „Уралс“ с отстъпка, но ценообразува готовите продукти спрямо глобалния бенчмарк „Брент“ и прибира разликата. Будапеща е изградила данък върху свръхпечалбата именно около този спред (24.ху). По-строги санкции, които свият отстъпката за „Уралс“, биха заличили и маржа на МОЛ, и данъчната база на правителството.

Междувременно КСЕ изчислява, че 192 танкера от сенчестия флот са превозвали руски суров петрол или петролни продукти само през април. Украинските удари и европейските санкции засягат различни части от една и съща петролна верига. Ударите създават физически недостиг вътре в Русия. Санкциите се опитват да ограничат приходите, които Русия получава от това, което все още изнася. Но докато държавите членки се пазарят за рафинерии на сушата, а сенчестите танкери се движат свободно по море, нито един от двата инструмента не работи докрай.