Правилата спират батериите в Европа

Европа може да изгради големи батерии за електроенергийната мрежа за месеци. Разрешението те да бъдат включени в системата, както и решението кой плаща за мрежовия капацитет, който използват, често отнемат години. Отговорът е различен във всяка държава. Оценка на Европейската обсерватория за климатична неутралност от 2026 г. установява, че разширяването на мрежите, съхранението и гъвкавостта изостават от ръста на възобновяемата енергия, защото всяка страна пише собствените си правила за това как батериите се присъединяват и работят (ESS News).

Една батерия, два резултата

Батерията не произвежда електроенергия. Тя я премества във времето: зарежда се, когато има излишък от слънце или вятър, и отдава ток, когато предлагането не стига. Затова съхранението става ценно в система, в която расте делът на възобновяеми източници, чието производство не следва потреблението. Правото на ЕС признава това. Директива 2019/944 третира съхранението като отделна дейност и изисква държавите членки да допускат нови участници при справедливи условия.

Същият закон обаче оставя на всяка държава да реши как батериите се присъединяват към мрежата, какви такси плащат и какво се случва, когато електропроводите се претоварят. Регламент 2024/1747 съществува именно защото пазарните сделки могат да насочат през един кабел повече електроенергия, отколкото той физически може да пренесе. Батерия, поставена зад излишък от соларна енергия в претоварен район, помага на мрежата. Същата батерия, ако се зарежда там, където мрежата вече е напрегната, само защото ценовата разлика е изгодна, задълбочава проблема. Спорът е какво трябва да бъде батерията: климатична инфраструктура или още един потребител, който се конкурира за оскъден мрежов капацитет.

Три държави, три отговора

Германия иска големите батерии да плащат по-пряко за мрежовия капацитет, който резервират. Бундеснецаґентур, федералният мрежов регулатор, преработва таксите така, че от 2029 г. по-големите производители и съоръженията за съхранение да плащат според заявения от тях капацитет, вместо тези разходи да остават основно при домакинствата (DIHK). Инвеститорите се опасяват, че промяната може да превърне печеливш проект за съхранение в граничен. Остава нерешено дали проектите, които влязат в експлоатация преди крайния срок, ще бъдат защитени от новите такси (ZfK).

Нидерландия вече плаща цената на забавянето. Претоварването на мрежата е толкова сериозно, че от юли 2026 г. Утрехт спря да приема нови присъединявания за жилища и малки фирми. Нидерландските мрежови оператори Лиандер, Енексис и Стедин поискаха от агрегаторите, тоест компании, които обединяват много малки батерии, термопомпи и зарядни станции в един управляем портфейл, да осигурят 255 мегавата гъвкав капацитет в претоварени зони. Това е приблизително пиковото потребление на малък град (Entra, NextEnergy). Домакинствата и фирмите, които позволят батериите или зарядните им да бъдат управлявани дистанционно, ще получават 60 до 120 евро на киловат годишно, финансирани през мрежовите тарифи, които плащат всички потребители (Solar Magazine). Нидерландският урок е прост: батерията в правилния мрежов възел заслужава плащане. Същата батерия на друго място не решава тесния участък.

Италия изгражда смесен модел. Обновената рамка за възобновяема енергия включва съхранението в новите правила за присъединяване и изисква от енергийния регулатор АРЕРА да разпределя мрежовия капацитет по-прозрачно (biblus.acca.it). Паралелна реформа на диспечирането отваря балансиращите услуги и услугите за гъвкавост за батерии, разпределено производство и електромобили (trilance.com). Част от съхранението печели от търговия с ценови разлики. Друга част се третира като планирана системна инфраструктура.

Кой плаща за грешния дизайн

Инвеститорите в съхранение печелят, когато правилата са ясни и достъпът до пазара е широк. Губят, когато опашките за присъединяване, двойните мрежови такси и регулаторната несигурност замразяват капитала. Мрежовите оператори получават повече контрол, но и натиск да строят по-бързо. Производителите на възобновяема енергия печелят, ако батериите поемат излишъка им, вместо турбините и панелите им да бъдат изключвани. За домакинствата ефектът зависи от тарифния дизайн: ако съхранението изглажда ценовите пикове и намалява разходите от ограничаване на производството, сметките спадат косвено. Ако мрежовите такси растат, за да покрият лошо разположени батерии, плащат потребителите.

Правото на ЕС казва, че мрежовите такси трябва да бъдат справедливи към съхранението и да отразяват реалните разходи (Директива 2024/1711). Но ЕС оставя тарифния дизайн, правилата за присъединяване и управлението на претоварени линии на националните регулатори. Европа има задължителни цели за възобновяема енергия. Няма задължителен правилник за съхранението и мрежите, който да им съответства. Проблемът с батериите вече не е основно технологичен. Въпросът е дали регулаторите могат да оценят оскъдния мрежов капацитет достатъчно точно, така че батериите да се зареждат там, където помагат, а не само там, където търговците могат да печелят.