Rheinmetall поема контрола над DOK-ING

„Райнметал“ придоби 51 % контрол върху „Док-Инг“ — хърватската компания, специализирана в безпилотни наземни машини и роботи за разминиране („Хърватски износители“, „Райнметал“). Мажоритарният дял обикновено означава контрол върху управителните органи, стратегическата посока и политиката за износ. Загреб представи сделката като раждане на „европейски хъб за безпилотни системи“, но разпределението на собствеността дава решаващия глас на „Райнметал“. В публичните документи засега не се вижда какви гаранции ограничават този контрол.

Какво поема „Райнметал“

Основният продукт на „Док-Инг“ е „Комодо“ — тежка хибридна платформа, замислена като модулна основа за огнева поддръжка, разузнаване, логистика и разминиране („Биз Сърбия“). Основателят Векослав Маетич запазва 49 %. Новата компания, преименувана на „Райнметал безпилотни превозни средства“ и базирана в Загреб, вкарва тази технология в продуктова група, която вече включва бронирани машини, боеприпаси и системи за противовъздушна отбрана. На практика „Райнметал“ интегрира хърватския капацитет в собствената си структура.

Главният изпълнителен директор Армин Папергер обеща постоянни инвестиции при представянето в Загреб (tportal.hr). По думите му „Райнметал“ щял поне да удвои досегашните приходи на „Док-Инг“ и да създаде нови работни места. Хърватски медии стигнаха по-далеч, като съобщиха за планирани разходи за стотици милиони евро, но тези числа не са потвърдени нито в публикуваните документи на „Райнметал“, нито чрез независима проверка („Ютарни лист“).

Регионална верига за доставки под един покрив

Когато „Док-Инг“ се постави до вече съществуващото присъствие на „Райнметал“ в региона, отделните договори започват да изглеждат като верига за доставки, управлявана от една компания. В Румъния германската група е спечелила пакет от поръчки за машини, противовъздушна отбрана и боеприпаси на стойност около 5,7 млрд. евро, с доставки до 2028–2030 г. (DefenseRomania). Само компонентът за противовъздушна отбрана надхвърля 1,4 млрд. евро („Адевърул“).

С добавянето на хърватско дъщерно дружество за безпилотни наземни машини бъдещите поръчки естествено следват вече изградената пътека. Механизмът е конкретен: обученията, договорите за поддръжка, резервните части, софтуерните обновления и стандартите за сертификация постепенно привързват клиента към съществуващия доставчик. Смяната му означава ново обучение на екипажите, пренареждане на логистиката и повторно сертифициране на съвместимостта. Всеки договор повишава цената на отказа от следващия. Така работи индустриалната зависимост в отбраната.

Италия договори повече

Най-точната мярка за позицията на Хърватия е сделката на Италия със същата компания. Когато италианският национален шампион „Леонардо“ влезе в партньорство с „Райнметал“ за сухопътни машини, Рим договори съвместно предприятие 50 на 50, със седалище в Рим и оперативна база в Ла Специя, като 60 % от производствените дейности трябва да бъдат в Италия („Леонардо“). Хърватия получи структура 51 на 49 в полза на „Райнметал“, без публично описан минимален дял на местното производство или гаранции за контрол върху износа.

Италия влезе в преговорите с национален шампион, действащи производствени линии и политическа тежест в Брюксел. Хърватия влезе със специализирана компания и спешност. Условията отразяват разликата в лостовете за влияние. Съвместни предприятия, в които нито една страна няма пълен контрол — като френско-германската група за сухопътни системи КНДС, чийто планиран борсов дебют наскоро беше отложен заради съмнения в индустриалния ѝ капацитет (Zonebourse) — се движат по-бавно. Мажоритарните придобивания се затварят по-бързо.

Кой дължи отговор на Хърватия

Публичната информация обяснява защо „Райнметал“ е искал „Док-Инг“. Тя не показва дали интелектуалната собственост на компанията остава в съществена степен в Хърватия, нито дали решенията за износ ще се вземат в Загреб или в Дюселдорф. В цитираните публикации няма публични данни за хърватска проверка на чуждестранните инвестиции — процедурата, чрез която държавите оценяват чужд контрол върху стратегически компании — нито за парламентарен дебат или преглед на концентрацията („Райнметал“).

Европейските разходи за превъоръжаване растат. Държавите без голям национален шампион са изправени пред по-трудната версия на една и съща сделка: да приемат включване в производствената и сервизната мрежа на една компания или да договорят гаранции, които запазват местен контрол върху това какво се произвежда, продава и изнася. Хърватското правителство защити етикета „европейски хъб“. Засега не е показало гаранциите, които биха го направили реален.