Поскъпва превозът по Рейн и Дунав

Според публикации в румънски медии зърновозите при Калафат, на северния бряг на Дунав, не могат да бъдат натоварени безопасно заради ниското ниво на реката. В Германия баржите по Рейн плават с малка част от обичайния си товар, а BASF ограничи химическото производство в Лудвигсхафен (Reuters via MarketScreener). Двата основни речни товарни коридора в Европа се сблъскват едновременно с един и същ проблем: по-малко вода означава по-малко товар на курс, докато разходите за екипаж, гориво и пристанищни такси остават почти непроменени.

По-плитката река оскъпява всеки тон

Превозът може да стане икономически неизгоден още преди властите да затворят реката за корабоплаване. Когато дълбочината намалее, част от товара трябва да бъде разтоварена, за да се ограничи газенето и корпусът да не достигне дъното. Представител на пристанището в Кремс, Австрия, посочва пред местна медия, че при около 1,5 метра дълбочина на плавателния път големите съдове могат да превозват едва 200–300 тона вместо до 2 000 (Bezirksjournal). Постоянните разходи за курса не намаляват и, разпределени върху многократно по-малък товар, повишават рязко цената на тон.

Същият механизъм действа и по Рейн. При Кауб, чиято измервателна станция е основният ориентир за корабоплаването по Среден Рейн, на 12 септември са отчетени 21–26 см при референтен праг за маловодие от 77 см (ELWIS). Германският Федерален институт по хидрология потвърди, че през август отделни участъци са достигнали или преминали предишни минимални стойности (BfG). Между края на юни и края на юли тарифите по маршрута Ротердам–Карлсруе са се утроили приблизително — от около 45 евро до 150–155 евро на тон (Industrieanzeiger).

За Дунав румънските хидролози прогнозират, че през септември дебитът при Базиаш, където реката навлиза в Румъния, ще бъде около 1 400 куб. метра в секунда — според тях нов септемврийски минимум (Observator News, EVZ). На 12 септември измервателните станции по целия български участък показваха стойности далеч под условната нула, от която всяка станция отчита нивото и под която водата се смята за необичайно ниска (Utro Ruse, BTA). Сръбската стокова борса определи дунавския маршрут към румънското черноморско пристанище Констанца като „практически прекъснат“, но това е оценка на пазара, а не официално решение за спиране на корабоплаването (RTS).

Заводите по Рейн, земеделците по Дунав

Баржите по Рейн снабдяват химическата промишленост, а тези по долното течение на Дунав извозват прибраната зърнена реколта. Затова сушата разпределя загубите по различен начин между двете икономики.

Комплексът на BASF в Лудвигсхафен получава по вода около 40 % от суровините си, а според Reuters компанията е предупредила клиентите за ограничена наличност на някои продукти (Reuters via MarketScreener). При недостиг дори на една химическа суровина свързаните производствени процеси могат да спрат. Автомобилният и железопътният транспорт поемат част от спешните доставки, но временните изключения, позволяващи движение на камиони в неделя, не могат да заместят капацитета на баржите (Ingenieur.de).

По долното течение на Дунав най-тежко е положението за земеделците, които вече са прибрали зърното, но разполагат с ограничени складови площи и малък финансов резерв до получаването на плащанията. Всеки ден забавяне отлага приходите и увеличава риска за качеството на продукцията. Няма официален регистър за блокирания при Калафат тонаж, нито цялостни данни, които да показват към какъв транспорт е пренасочен непревозеният по Рейн товар.

Кой плаща и кой печели от недостига

Разходите се разпределят неравномерно. Данъкоплатците в Унгария и Румъния вече финансират извънредно драгиране на реката (Hungarian government, HotNews). Земеделците по Дунав поемат допълнителните разходи за съхранение и чакат по-дълго приходите си. Промишлените купувачи по Рейн плащат добавки към транспортните тарифи или приемат забавени доставки. Собствениците на дефицитните съдове с малко газене, както и операторите със свободни силози и железопътни слотове, могат да искат по-високи цени.

Маловодието оскъпява едновременно всеки тон по двете реки, като натискът пада върху земеделци с ограничени средства и заводи, зависими от речните доставки. Общият обем на непревозените товари обаче остава неизвестен. Без тези данни не може да се прецени дали става дума за тежко, но ограничено смущение, или за срив на цялата транспортна мрежа.