Конкуренти си поделят задлъжнялата SFR

„Алтис Франс“ беше изградена върху проста сметка: че ниските лихви ще останат завинаги. Патрик Драи взе милиарди заем, за да сглоби паневропейска телекомуникационна група, купувайки оператори във Франция, Португалия и САЩ между 2014 и 2016 г. Сметката не излезе. СФР, вторият по големина мобилен оператор във Франция и най-ценният актив в тази група, сега е на път да бъде разпределен между тримата си останали конкуренти: „Оранж“, „Буиг Телеком“ и „Фрий“. 25-те милиона клиенти, които плащат на СФР за мобилна услуга, не предизвикаха дълговата криза на Драи, но вероятно ще усетят последиците от нея.

Как по-високите лихви счупиха модела

Драи купи СФР от „Вивенди“ през 2014 г. за около 17 млрд. евро, почти изцяло с високодоходни облигации — дълг, при който кредиторите получават по-висока лихва, защото рискът е по-голям (Суисинфо). Моделът беше ясен: вземаш евтин заем, купуваш оператор, режеш разходи, рефинансираш и повтаряш.

Това работеше, докато лихвите на ЕЦБ бяха близо до нулата. Когато Европейската централна банка — институцията, която задава основната цена на парите в еврозоната — повиши лихвите с 4,5 процентни пункта през 2022–2023 г., дългът на „Алтис Франс“, достигнал над 24 млрд. евро, стана невъзможен за обслужване (АЙ ЕФ АР, НаутаДюти). Рейтинговите агенции свалиха оценката на компанията дълбоко в спекулативната зона (Сибондс). Преструктуриране под съдебен надзор, приключило в края на 2025 г., принуди кредиторите да приемат по-малко от дължимото и изтри милиарди от баланса (Роупс енд Грей). Личното състояние на Драи, оценявано някога на близо 22 млрд. долара, се сви до част от тази сума (Крейн Кърънси). Продажбата на СФР трябва да покрие остатъка.

По-малко оператори, по-високи сметки: европейският опит

Сделката ще намали френския мобилен пазар от четири оператора на три. За абонатите на СФР въпросът е прост: ще поскъпне ли сметката ми?

Европейският опит сочи, че да. Органът на европейските регулатори в електронните съобщения установява, че сходни сливания от четири към три оператора са довели до поскъпване с 10–15 % (ОЕРЕС). Изследване на Центъра за изследване на икономическата политика стига до извода, че консолидацията повишава цените, без надеждно да увеличава инвестициите, с които обичайно се оправдава (ЦИИП).

Самата Франция вече показа, че обратният процес работи. Когато „Фрий“ влезе като четвърти оператор през 2012 г., цените на мобилните услуги паднаха с 11,4 % само за тази година (данни на Арсеп чрез Рюд Багет). Средната месечна сметка се понижи от 27,30 евро до 14,30 евро през следващото десетилетие (Телекомс). Сега именно „Фрий“, компанията, чието навлизане свали цените, е сред тримата купувачи на СФР и така помага за премахването на четвъртия играч.

Португалия показва същата зависимост в обратна посока. Румънският оператор „Диги“ навлезе там в края на 2024 г. с мобилни планове от 4 евро на месец. До пролетта на 2026 г. цените на телекомуникационните услуги в Португалия бяха спаднали с 2,2 % на годишна база (АНАКОМ чрез Тек Сапо). Повече оператори натискат цените надолу. По-малко ги тласкат нагоре.

Тест без лесно решение

Регулаторното одобрение не е сигурно. Френският орган за защита на конкуренцията има до 18 месеца, за да се произнесе, а Европейската комисия може да се намеси. Новите проектни насоки за сливанията под ресора на комисаря Тереса Рибера дават по-голяма тежест на „устойчивостта“ и инвестиционния капацитет (ЕК). Но досега Комисията не е одобрявала телекомуникационна сделка от четири към три оператора, без да изиска надежден нов участник като условие. В Испания това беше „Диги“. В Италия — „Илиад“. Във Франция очевиден кандидат няма.

Тази липса е най-слабото място на сделката. Ако регулаторите не намерят четвърти оператор, готов да влезе на пазара, изборът им става двоичен: да блокират сливането или да го одобрят, знаейки че всеки сравним прецедент е довел до по-високи цени. За 25 милиона френски мобилни абонати отговорът ще се види в следващата сметка.