Румъния поиска радари от НАТО за Констанца

В началото на месеца дрон се взриви в румънското пристанище Констанца. Разследването още не е приключило: засега не са изключени нито инцидент, нито навигационна грешка, нито страничен ефект от радиоелектронна война, нито умишлена атака. Румънският президент Никушор Дан потвърди, че има разговори с украински представители, но не посочи публично виновник.

По-ясно е какво показа взривът. Констанца е един от черноморските входове към европейските „коридори на солидарността“ — транспортните маршрути, които Брюксел създаде през 2022 г., за да продължат украинското зърно и стоки да стигат до пазарите, след като Русия наруши обичайните търговски пътища (Европейска комисия). Обект от военна среда достигна логистичен възел, от който Европа зависи. А публично не се вижда ясна верига на отговорност кой е трябвало да го засече, класифицира или спре.

Пролуката между радарите

Румъния разполага със системи срещу дронове, проектирани за въздушни заплахи. Според съобщения една от тях е прихванала летящ дрон седмици по-рано. Отделно крайбрежното наблюдение, управлявано от румънския флот и пристанищните власти, следи плавателни съдове над определен размер. Безпилотен надводен апарат — малка дистанционно управлявана лодка, която може да носи взрив — не попада чисто в нито една от двете категории. Твърде морски е за противовъздушната отбрана. Твърде малък е за стандартното корабно наблюдение.

Смущенията на Джи Пи Ес сигнала в Черноморския регион са добре документирани (Джи Пи Ес Джам). Не е установено дали заглушаване или подмяна на сигнала са отклонили точно този апарат. Но пропускът в отбраната съществува независимо от причината: системите са изградени за различни заплахи, а тази заплаха е останала между тях.

След инцидента Румъния поиска от НАТО временни радари и средства срещу дронове по крайбрежието си (24 часа). Самото искане показва къде е проблемът: между мирновременната регулация на пристанищата и военни обекти, които се движат или биват отклонявани към съюзнически води, без една национална система да е създадена да поеме целия риск.

Кой пази пристанището?

Веригата на отговорност за защитата на пристанище като Констанца минава през поне четири нива. Нито едно не държи целия проблем.

Първо е пристанищната администрация, която управлява търговските операции и основната физическа сигурност. Над нея румънската армия — бреговата охрана, флотът и противовъздушната отбрана — отговаря за териториални заплахи. Но всяко звено наблюдава различна среда и реагира през различна командна структура. Морски дрон, който влиза в пристанищни води, може да остане между трите.

Правото на ЕС задължава държавите членки да защитават пристанищните съоръжения и критичната инфраструктура, включително транспортните коридори (Директива (ЕС) 2022/2557, Съвет). Морската стратегия за сигурност на ЕС добавя рамки за координация при наблюдение и киберрискове (Европейска комисия). Но Брюксел определя стандартите и финансира модернизацията. Той не разполага хора по пристанищата и не управлява радарите.

НАТО работи по друга логика. По член 4 от Северноатлантическия договор съюзник може да поиска консултации, когато вижда заплаха за сигурността си. Това е инструмент за неясни ситуации, под прага на колективната отбрана по член 5 (НАТО). България, Румъния и Турция — трите съюзнически държави с черноморско крайбрежие — вече създадоха обща група за противоминни действия, която НАТО активира оперативно (Морско командване на НАТО). Тази структура е насочена към мини, не към дронове. Но тя показва, че държавите на първа линия знаят, че войната е внесла физически рискове в техните води.

Следват търговските участници: застрахователите, които определят риска, и корабните компании, които пренасочват товари. Засега нито едните, нито другите са обявили публична промяна в процедурите си за Констанца.

ЕС осъди руските нарушения на съюзническото въздушно пространство в региона (ЕСВД). Анализатори, които следят реакциите на НАТО при сиви зони, отбелязват, че процедурите на алианса работят най-добре, когато съюзниците знаят какво точно се е случило. Инциденти с неясна категория натоварват цялата система (ЦЕПА).

Следващият път

Констанца има значение, защото ЕС я превърна във военновременен логистичен коридор. Европа изгради тези маршрути, за да поддържа украинската икономика, по-бързо отколкото изясни как ще ги защитава от заплахи, които минават между съществуващите системи за засичане. Неразрешеният въпрос ще се върне при следващия инцидент: когато друг морски обект достигне европейско пристанище, свързано с военната икономика на Украйна, причината още е неясна, а въздушната и морската отбрана отговарят на различни командвания, кой решава достатъчно бързо дали пристанището остава отворено, затваря или вика помощ?