Румъния драгира Дунав заради АЕЦ

Двата ядрени реактора на Румъния в Черна вода са извън мрежата от средата на август, а правителството вече променя физически речното корито на Дунав, за да ги върне в работа. Екипи взривяват подводни скали и изпускат вода от язовири, за да насочат достатъчен дебит към водовземането за охлаждане на централата. Сметката за заместването на 1,4 гигавата евтина и постоянна мощност, която обичайно работи денонощно, се прехвърля към вносителите, индустриалните потребители и електроенергийните пазари в региона (Световна ядрена асоциация).

Как една река спира реактор

Черна вода осигурява около една пета от електроенергията на Румъния (Световна ядрена асоциация). Централата работи като всяка ядрена мощност: реакторът превръща вода в пара, парата задвижва турбините, а после Дунав охлажда парата обратно във вода, за да може цикълът да продължи. Когато реката спадне под нивото, нужно за помпите на водовземането, централата спира да произвежда ток. Това не е проблем със сигурността. Просто няма достатъчно охлаждаща вода.

Първи блок беше спрян на 28 юли. Втори блок последва на 13 август, след като дебитът на реката при Базиаш падна до около 1 350 куб. м/сек, приблизително една трета от нормалната средна стойност за август (Аджерпрес, Диджи24). Ромео Уржан от „Нуклеарелектрика“ е заявил пред Би Би Си, че не очаква рестарт в рамките на десет дни (Би Би Си). Според румънски публикации към 21 август пускане преди септември изглежда малко вероятно (Рекордер).

По-ранните аварийни работи, включително подводни взривове и баржи, натоварени с камъни, са осигурили около 8 см допълнително водно ниво и още девет дни работа на втори блок, преди той също да бъде спрян (ХотНюз). На 22 август румънският комитет за извънредни ситуации одобри нов пакет: още драгиране и допълнително изпускане на вода от язовирите по Олт с 50 куб. м/сек за пет дни (Аджерпрес, Нюз.ро). Всяко такова изпускане взема вода, която иначе би служила за напояване или за производство във ВЕЦ по течението. Румъния печели време от резервите на инфраструктурата, без да решава проблема със сушата.

Кой плаща липсващия ток

Електрозахранването не прекъсна. Това не означава, че заместващата енергия беше евтина. В първата вечер без ядрена мощност вносът покри около 1 839 мегавата в пиковия час, или 27,4 % от потреблението (Курс де гувернаре). Цените на пазара „ден напред“ на борсата ОПКОМ, където токът се купува за доставка на следващия ден, надхвърлиха 1 700 леи/мВтч за вечерния пик на 13 август (Гъндул). Румъния пусна отново въглищен блок с мощност около 300 мегавата в Ровинари, за да намали зависимостта от този внос (Романия инсайдър).

„Нуклеарелектрика“ се позова на форсмажор, тоест правно основание, че извънредно събитие ѝ пречи да изпълни договорите си, и предупреди клиентите, че може да не изпълни задълженията си за доставка (ЗФ). Следващият риск е за големите индустриални потребители: румънската аварийна рамка позволява ограничаване на индустриалното потребление и спиране на износа, ако това стане необходимо (Болкан грийн енерджи нюз).

Печелят тези, които имат електроенергия за продажба. Български и унгарски търговци поискаха 3 500–4 000 мегавата трансграничен капацитет, тоест право да пренасят ток през междусистемните връзки, след като ядреното производство в Румъния и Унгария намаля. Това временно превърна българската АЕЦ „Козлодуй“ в един от най-ценните производители в региона (Медиапул). На 17 август регионалните цени „ден напред“ се движеха от 153 евро/мВтч в Гърция до 173 евро/мВтч в Румъния и около 184 евро/мВтч в Унгария (Нюмъни).

Същата суша, различни граници

Унгарската централа „Пакш“ показва същата физика. МВМ започна да намалява производството на 27 юли, когато измереното ниво на Дунав достигна -106 см; към 2 август работеше само един от осемте турбогенератора (МВМ Пакш, МВМ Пакш). Дневната нетна сметка на Унгария за внос се повиши от около 0,6 млрд. форинта в края на юли до почти 4 млрд. форинта в началото на август (Телекс/Джи7). Във Франция анализ на „Монд“ върху данни на Е Де Еф установи, че ограниченията заради екологични изисквания са достигнали пик от 12,8 гигавата недостъпна ядрена мощност на 16 август (Монд).

Всяка държава намери обходен вариант: драгиране, връщане на въглищни мощности, изпускане на вода от язовири, внос. Румънското връщане към въглища влиза в напрежение с ангажиментите по европейския План за възстановяване и устойчивост за затваряне на същите централи; Букурещ вече е уведомил Европейската комисия, че иска да отложи тези затваряния (ХотНюз). Координационната група по електроенергия към Комисията заяви, че по-широката система е останала стабилна (Европейска комисия). Европейската мрежа може да поеме такъв климатичен удар, но цената е по-скъп внос, повече въглища и газ и по-оскъден междусистемен капацитет. Всяко решение използва чужд воден резерв, въглероден лимит или излишък за износ.