Румъния откри още пет бойни дрона

Румънският министър на отбраната Раду Мируца съобщи за още пет случая, при които в морето са открити и унищожени останки от дронове, част от тях все още с бойни заряди. Според Пресонлайн това променя прочита на експлозията в пристанището Констанца през юни: тя вече не изглежда като единичен инцидент, а като повтарящ се риск по югоизточния фланг на ЕС и НАТО. Румънските екипи трябва да открият обекта, да преценят дали може да се взриви, да го обезвредят безопасно и да решат дали Украйна трябва да бъде включена в процедурата. Всичко това трябва да стане, без плаващо оръжие да се превърне в криза за алианса.

Как Констанца зададе модела

Взривът през юни очерта последователността. Украински морски дрон достигна пристанището в Констанца и се взриви. Киев предупреди Букурещ около 10–15 минути преди експлозията, а по-късно определи случая като изолиран, като посочи руска радиоелектронна борба за причина за загубата на контрол над четири дрона „Сарган-3000“, изстреляни край Севастопол (Аджерпрес, Романия Обзървър). Букурещ отговори с двустранен протокол: Мируца официално поиска от Украйна всеки дрон, изстрелян в Черно море, да бъде програмиран да се самоунищожава, преди да навлезе в румънски води (БТА). В края на юни екипи на отбраната откриха фрагменти от дрон с взривен заряд край Ракелу в окръг Тулча и извършиха контролирана детонация (Аджерпрес).

Същественото е кой реално управлява тези обекти на терен. Румънската брегова охрана и сапьорските екипи поемат непосредствения риск. НАТО и ЕС дават възпиране, консултации и дипломатическа тежест, но не изпращат първия екип за обезвреждане. Това прави Румъния. Букурещ не задейства член 4 от Северноатлантическия договор, който позволява на всяка съюзническа държава да поиска консултации в НАТО, когато се чувства застрашена, а Северноатлантическият съвет не проведе извънредно заседание за тези случаи (НАТО). Това беше съзнателен избор. Президентът Никушор Дан посочи Москва като отговорна за по-широката война, но третира украинския дронов вектор като технически проблем за избягване на инциденти, не като нападение срещу Румъния (Молдова 1). Букурещ умишлено държи темата под прага на формална криза в НАТО.

Регионални механизми, национални сметки

Най-силният институционален отговор засега е регионален. На 8 юли Румъния, България и Турция разшириха мандата на своята Черноморска противоминна група, която действа от юли 2024 г., така че освен класическото разминиране да обхване и защитата на критична подводна инфраструктура (Аджерпрес, БНР). Командването се ротира на всеки шест месеца между трите държави, а групата вече има значителна работа: по данни от български публикации, цитирани от БНР, от 2024 г. насам по черноморските търговски маршрути са неутрализирани над 150 плаващи мини. Останките от дронове и морските дронове вече се вписват в същата оперативна рамка като старите мини.

Ограниченията на групата показват къде пада сметката. Общ бюджет не е публично потвърден. България планира да купи седем противоминни кораба, за да осигури своя дял, което означава, че всяка държава финансира собствените си способности, вместо да разчита на общ фонд (24 часа). Освен това летящият дрон първо е проблем на противовъздушната отбрана и едва след това се превръща в плаваща отломка. Тристранната група се намесва едва когато веригата за въздушна защита вече го е пропуснала или е решила да го остави да премине.

Несъответствието при прехващането

Румънският случай е местна версия на общоевропейски проблем. Изпращането на два изтребителя срещу един евтин дрон може да струва повече от самия дрон, сочи анализ, свързан с НАТО и цитиран от Юронюз. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте представи планове за над 40 млрд. долара съюзнически инвестиции в противодронови способности за пет години (Дойчландфунк), а Румъния се включи в новата инициатива на НАТО „Дрон едж“ (Аджерпрес). Средствата са обещани. Дали ще се превърнат в сензори, системи за заглушаване и многослойна защита преди следващият обект да бъде изхвърлен на брега, е отделен въпрос.

Черно море не се е превърнало в корабоплавателна криза от мащаба на Червено море, където нападения срещу товарни кораби водят до по-високи военни застрахователни премии и промяна на маршрутите. Гръцки и български изследвания не откриват данни, че румънските инциденти са повишили застрахователните разходи или са променили търговските маршрути. Заплахата засега остава институционална: тя засяга безопасността на навигацията и защитата на инфраструктурата, но още не е довела до пазарно сътресение.

Румъния носи тежестта на първата реакция срещу морска заплаха в сивата зона, която съюзническите структури могат да обсъждат, финансират и възпират, но все още не могат да спрат в точката на контакт. Двустранните протоколи с Киев, тристранната противоминна група и инвестиционните обещания на НАТО са отговори на тази празнина. Нито един от тях не я затваря.