Румъния защитава закона за почтеността

Европейската комисия поиска от Румъния да обясни как спорна разпоредба в новия закон за интегритета се съвместява с три принципа на правото на ЕС: дали страната наказва със задна дата вече извършено поведение, дали санкцията е пропорционална на нарушението и дали заемащите публични длъжности са можели предварително да предвидят последицата. Искането е изпратено на 2 септември от генералната дирекция „Правосъдие“ на Комисията и дава на Букурещ две седмици за отговор (РФИ, Диджи24).

С това Комисията извади текста от чисто политическия спор и го постави в оценката за плащане. Отговорът на Румъния ще влезе пряко в преценката по шестото и последно искане за средства по Механизма за възстановяване и устойчивост — следпандемичния фонд на ЕС, който плаща на правителствата само след изпълнение на договорени реформи.

Реформа, която се превърна в сблъсък

Румънският парламент прие Закон 180/2026 на 26 август, три дни преди крайния срок за изпълнение на етапите по плана за възстановяване (Европа ФМ). Законът затяга връзката между окончателно заключение на АНИ — румънската агенция за интегритет, която проверява имуществото и конфликтите на интереси на публичните длъжностни лица — и загубата на мандат. Тази част отговаря на реален пропуск: АНИ е установила случаи на длъжностни лица с окончателни решения за конфликт на интереси, които са останали на постовете си, защото старият режим им е забранявал само заемането на бъдещи длъжности, но не и настоящата (Юридиче, Щирипесурсе).

Разпоредбата, която превърна реформата в спор, е т.нар. поправка „Фриц“. Тя прилага новото правило за прекратяване на мандата назад във времето: длъжностни лица с окончателни заключения, издадени преди влизането на закона в сила, губят постовете си 30 дни след това (Аджерпрес). Според АНИ 55 длъжностни лица, включително 10 кметове, попадат под действието на текста (Аджерпрес). Политическото име идва от най-видимия засегнат: Доминик Фриц, роденият в Германия кмет на Тимишоара и лидер на партията УСР, чието установяване на конфликт на интереси беше потвърдено от Върховния съд на Румъния през юни (Хотнюз).

Конституционният съд на Румъния потвърди разпоредбата със задна насоченост. Мотивът му е, че законът променя какво следва занапред за човек, за когото вече е установено нарушение, а не криминализира със задна дата първоначалното му поведение (Гъндул). След това президентът Никушор Дан подписа закона, като публично заяви, че не е съгласен с поправката, но не иска да поставя под риск средствата от фонда за възстановяване (Аджерпрес, Синтакт).

Откъде идва натискът

Двама лидери на партии в Европейския парламент — председателят на Европейската народна партия Манфред Вебер и лидерката на „Обнови Европа“ Валери Айе — поискаха от председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен да разгледа разпоредбата като въпрос за права по правото на ЕС. Аргументът им е, че тя нарушава договорното право на гражданите на ЕС да се кандидатират на местни избори във всяка държава членка (Аджерпрес, ФАЦ). Отговорът на Комисията остана процедурен: законът ще бъде оценен като част от последното искане за плащане, очаквано този месец (АктМедия, Джи4Медия).

Въпросът за парите

В заглавията 770 млн. евро бяха поставени под риск заради поправката „Фриц“. Сумата е реална, но връзката е поставена неточно. Временният премиер Илие Болоян обвърза загубата с реформата на закона за заплатите, която парламентът не успя да приеме до крайния срок на 31 август (Хотнюз). Числото покрива цялото последно безвъзмездно плащане за Румъния по няколко етапа, а не една отделна разпоредба (ИЮ Пърспективс). В публично достъпните документи на Комисията, намерени при тази проверка, няма основание тази сума да се приписва само на реформата за интегритета.

Законът за интегритета все пак може да струва пари. По правилата на фонда за възстановяване, ако Брюксел реши, че законът обезсмисля реформата, която е трябвало да завърши, Комисията може да задържи съответната част от последния транш (Регламент 2021/241). Двуседмичният отговор на Румъния ще стане доказателственият материал, по който Комисията ще реши дали етапът за интегритета е изпълнен. Вече се оценява какво прави законът, а не само дали е приет навреме.