Румъния спира модулен реактор за $7 billion

Малките модулни реактори са ядрената енергетика, пренесена в индустриална логика: вместо една огромна централа, проектирана почти по поръчка и строена за милиарди, се произвеждат по-малки реакторни блокове във фабрика и после се доставят на площадката. Идеята е проста — първият блок е скъп, но всеки следващ трябва да излиза по-бързо и по-евтино, защото дизайнът се повтаря. Точно това обещание превърна малките модулни реактори в една от най-обсъжданите технологии в ядрената енергетика през последното десетилетие.

Румънският проект в Дойчещ трябваше да покаже, че този модел може да проработи и в Европа. Вместо това той показва друго: най-трудният проблем не е реакторната физика, а финансирането. Икономиката на модулните реактори зависи от серийното производство, но някой трябва да плати скъпия първи проект, преди серията изобщо да започне.

Първият блок винаги е най-скъп

Планът за Дойчещ предвиждаше шест малки реакторни модула на терена на бивша въглищна централа. Всеки от тях трябваше да произвежда по 77 мегавата електроенергия, а заедно те биха могли да осигуряват постоянна мощност за град със среден размер (Economica). Американската компания „НюСкейл“ има първото в САЩ регулаторно одобрение за дизайн на малък модулен реактор, което означава, че проектът е преминал оценката за безопасност (NRC). Технологията, с други думи, не е основната пречка.

Пречката са парите. Румъния е искала разумна защита: първо да купи един модул, да види как работи, и едва след това да се ангажира с останалите пет. Според румънски публикации „НюСкейл“ не е приела такава структура за споделяне на риска и рамковото споразумение е останало неподписано (HotNews). Американско финансиране за около 7 млрд. долара е било налично чрез експортно-кредитни агенции, но при условие че румънското правителство даде гаранция. Такава гаранция не е била предоставена (Adevărul).

На 15 юли акционерите на „Нуклеарелектрика“ ще гласуват дали първоначалната стратегия на проекта още е валидна. Условията, свързани с инвестиционно решение през февруари 2026 г., не са били изпълнени до крайния срок през юни (BVB/SNN). Гласуването може да доведе до нови договорни условия, друг технологичен партньор или преработен проект (Bursa). Това не е формално прекратяване. Но фактът, че най-напредналият европейски проект за малки модулни реактори спира, за да преразгледа условията си, показва разликата между ядрената амбиция и проект, който банките са готови да финансират.

Това не е първият проблем на „НюСкейл“. Предишният водещ проект на компанията в Айдахо беше отменен, след като разходите нараснаха, а достатъчно енергийни компании не се ангажираха да купуват бъдещата електроенергия (ANS). Регулаторното одобрение доказа, че дизайнът може да бъде безопасен. То не доказа, че централата може да бъде построена на цена, която клиентите приемат.

Какво би означавало това в сметката за ток

Независим румънски анализ оценява частта от цената на електроенергията, необходима за изплащане на строителството в Дойчещ, на около 244 евро за мегаватчас. С оперативните разходи сумата би нараснала до около 276 евро за мегаватчас (Romania Military). Това е външна оценка, не официална тарифа. За сравнение, големи соларни и вятърни проекти в Европа често произвеждат електроенергия на много по-ниска единична цена, макар че без батерии или резервни мощности не могат да осигурят същото постоянно подаване (Lazard).

Временният премиер на Румъния Илие Боложан публично постави под въпрос вече поетите разходи: около 240 млн. долара са похарчени, а още 600 млн. долара може да са нужни само за подготвителната фаза преди строителството (Adevărul, ZF).

Всеки европейски малък реактор стига до същия въпрос

Румъния не е изключение. В Европа всяка държава, която планира малки модулни реактори, търси някаква форма на публична финансова защита, защото частните инвеститори не искат сами да поемат целия риск от първа търговска централа с технология, която още не е работила в такъв мащаб.

Полша е най-открита в подхода си. „Орлен Синтос Грийн Енерджи“ е кандидатствала за това, което описва като първия в ЕС договор за разлика за малки модулни реактори, обхващащ 14 реактора (OSGE). Договорът за разлика е публична гаранция: ако пазарната цена на електроенергията падне под договорено равнище, държавата доплаща разликата. Самата конструкция признава, че електроенергията от малки модулни реактори още не може да се конкурира на свободния пазар. Швеция отиде по-далеч, като държавата пое 60 % дял в ядреното предприятие „Видеберг“ и възложи на регулаторите да разработят дългосрочни инструменти за ценово хеджиране, съвместими с правилата на ЕС (Swedish government). Чехия обвързва плановете си за реактори на „Ролс-Ройс“ с участие на местната индустрия и държавна подкрепа, макар финансовите условия да остават неясни (World Nuclear News).

Моделът е един и същ: нито една европейска държава засега не е намерила начин да финансира първи по рода си малки модулни реактори при чисто пазарни условия.

Преразглеждането на Дойчещ не доказва, че малките реактори са обречени. То показва къде е следващият тест: дали правителствата могат да измислят договори, които правят първата централа финансиране възможна, без да скриват цената от хората, които ще плащат сметките за ток десетилетия напред. Логиката на серийното производство може и да проработи. Но първият блок все още има нужда от купувач.