Румъния рискува 100 млн. евро за въглища

Румъния ще остави три лигнитни енергоблока да работят след 31 август 2026 г. Това е датата, до която Букурещ беше обещал на Брюксел да ги затвори срещу средства от европейския план за възстановяване. На 28 август правителството одобри меморандум, с който удължава работата на Крайова 1 и 2 до средата на 2027 г., а на Турчени 5 — до началото на 2028 г. (Libertatea, Spotmedia). В същия ден португалският министър Кащру Алмейда обяви, че планът за възстановяване на страната му е „напълно приключен“ (Observador, RTP). Една и съща европейска програма, един и същ краен срок, но два противоположни резултата.

Как плаща Механизмът за възстановяване и защо срокът вече е решаващ

Механизмът за възстановяване и устойчивост — следпандемичната програма на ЕС за стотици милиарди евро в държавите членки — не работи като обикновено възстановяване на разходи. Правителствата предварително поемат конкретни ангажименти за реформи и инвестиции. Парите идват едва след като докажат, че са ги изпълнили (EUR-Lex, Council of the EU). Румъния се ангажира да приеме закон за поетапно излизане от въглищата и физически да изведе от експлоатация въглищни и лигнитни мощности до 31 август 2026 г. (Agerpres).

Букурещ наруши и двата ангажимента. През август парламентът прие поправки, според които въглищните блокове могат да бъдат затворени едва след като заместващи нисковъглеродни мощности бъдат построени и въведени в експлоатация (Agerpres). Това обръща закона за затваряне на въглищните мощности, който Комисията вече беше оценила и срещу който бяха изплатени средства. Отделно решението Турчени и Крайова да продължат да произвеждат електроенергия нарушава физическия ангажимент за спиране. По-рано тази година Брюксел вече беше отхвърлил схема, при която Румъния намалява лицензирания капацитет на хартия, без реално да затваря мощности (Economica.net).

По член 24 от регламента за механизма санкцията не е глоба. Комисията спира изцяло или частично плащане, дава срок на правителството да отстрани проблема и намалява окончателно сумата, ако нарушението остане (EUR-Lex). Премиерът Илие Болоян оцени цената на отлагането на въглищното затваряне на до 100 млн. евро (Economica.net), макар да остава неясно как Брюксел е стигнал до тази сума. На по-ранен етап Румъния можеше да поправи нарушението и да внесе отново искане за плащане. При финалния срок тази възможност изчезва: указанията на Комисията за приключване на програмата изискват всички мерки да са завършени до 31 август, окончателните искания за плащане да бъдат подадени до септември, а програмата да бъде правно приключена до декември (European Commission). Спиране на плащане в този момент на практика се превръща в окончателна загуба.

Португалия не изпълни всичко идеално. Но държа Брюксел вътре в процеса.

Португалия обяви своя план за възстановяване на стойност 21,9 млрд. евро за завършен и подготвя десетото си и последно искане за плащане, след като вече е получила около 79 % от разпределените средства (ECO, Portuguese government). Това не стана без компромиси. Лисабон пренасочи около 516 млн. евро между инвестиции и премахна 85 междинни цели, основно чрез административни сливания, одобрени от Брюксел преди крайния срок (Portuguese government, Sol). Целите в здравеопазването и жилищната политика бяха намалени. Разликата е, че Португалия промени плана с разрешение. Румъния промени условията едностранно.

Кой плаща за продължаването на въглищата

В Румъния краткосрочните печеливши са лигнитните централи, работниците в тях и политиците в минния басейн Олтения, които избягват рязко затваряне преди да има заместващи газови и соларни мощности (Libertatea). Губещите са по-малко видими, но също толкова реални. Ако Брюксел намали плащанията, проектите по плана за възстановяване ще останат с по-малко финансиране. Разликата ще бъде покрита от румънските данъкоплатци чрез по-висок дълг или съкращаване на разходи (ZF).

Случаят има значение и извън Румъния, защото други държави, зависими от въглищата, включително Полша и България, също имат собствени енергийни ангажименти по механизма (Euronews Poland, Investor.bg). Ако Брюксел приеме едностранно отлагане на финала, Механизмът за възстановяване и устойчивост ще стане по-лесен за третиране като договореност, която може да се предоговаря след плащане. Ако намали румънското финансиране, местните данъкоплатци ще платят политическото решение въглищата да продължат да работят. Точната сметка на Комисията остава неясна, но прецедентът е ясен: или нарушените междинни цели струват пари, или не струват.