Румъния рискува 4,5 млрд. евро

Румънският парламент има срок до 31 август да приеме шест реформаторски закона, сред които и единен закон за заплащането в публичния сектор. Ако не го направи, страната рискува да загуби над 4,5 млрд. евро от оставащите плащания по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС — програмата, с която държавите членки финансират възстановяването след пандемията (Romania Insider, Rador). След тази дата Европейската комисия може окончателно да намали плащанията (Регламент (ЕС) 2021/241).

Най-трудният от шестте закона е този за заплатите. Той показва и основното напрежение в цялата програма: мярка, която трябва да отключи еднократно европейско плащане, може да закрепи трайно по-високи бюджетни разходи.

Еднократни пари, постоянни разходи

Румъния е обещала реформа на заплащането срещу средства от фонда за възстановяване. Брюксел отпуска парите само ако законът изпълни този ангажимент (страница на Комисията за румънския план, обяснение на Съвета за механизма). Четвъртото искане на Румъния за плащане вече беше частично спряно заради неизпълнени етапни цели (Европейска комисия).

„Единният закон за заплащането“ трябва да замени сегашната румънска система от отделни договорености за учители, лекари, полицаи и държавни служители с обща скала — таблица, която определя заплатите според длъжност, стаж и сектор. Не е ясно дали окончателният вариант ще свие разликите в заплащането, ще ограничи високите възнаграждения, ще повиши доходите на по-ниско платените служители или ще отложи вече обещани увеличения. Проект на самата скала не е публикуван.

Сметките в коалицията

Законът раздели управляващата коалиция в Румъния по очаквана линия. Временният премиер Илие Боложан казва, че неговата Национално-либерална партия ще подкрепи вариант, съвместим с изискванията на Комисията. Според него само законът за заплащането поставя под риск 770 млн. евро европейски плащания (Gândul, Agerpres). Това число идва от политически изявления, а не от публикуван документ на Европейската комисия.

Лия Олгуца Василеску от Социалдемократическата партия твърди, че прилагането на новия закон ще струва на държавата два пъти повече, отколкото Румъния ще получи от фонда за възстановяване (Agerpres). Сравнението смесва ежегодно увеличение на разходите за заплати с еднократен европейски трансфер — две различни бюджетни категории. Но рискът е реален: ако законът трайно вдигне заплатите, за да отключи един транш, дългосрочната цена за бюджета може да надхвърли краткосрочната европейска полза.

Министърът на труда Драгош Пъслару казва, че Комисията е одобрила предложението на Румъния за предоговаряне и обещава „приятни изненади“ в преработения проект, след като синдикатите отхвърлиха майския вариант (Rador). Какво означават тези изненади за реалните заплатни скали, засега знаят само хората, които пишат текста.

Кой поема цената

Работещите в публичния сектор са най-пряко засегнати и най-слабо информирани. Те още не знаят дали проектът, съвместим с изискванията на Комисията, ще свие заплатите им, ще постави таван на по-високите възнаграждения или ще отложи обещани увеличения. Ако законът мине в ограничителен вариант, губят по-добре платените държавни служители. Ако се забави и плащанията бъдат замразени, сметката ще се прехвърли към румънските данъкоплатци. Правителството ще трябва да финансира подкрепяни от ЕС проекти от националния бюджет, докато Румъния вече е в процедура при прекомерен дефицит — дисциплинарният процес на ЕС за държави, които заемат твърде много. Това оставя малко пространство за нов дълг (Европейска комисия).

Румъния не е единствената държава в тази надпревара със срока. България имаше задържани около 100 млн. евро заради три незавършени реформи, въпреки че беше изпълнила 23 от 26 етапни цели (24 часа). Полша одобри последна ревизия на своя план за възстановяване, за да пренасочи ресурс към проекти, които може да завърши преди същия краен срок (полско Министерство на фондовете). Всяка държава, която остави трудните реформи за края, сега се сблъсква със сгъстен политически календар.

Румънският случай е най-видим, защото Социалдемократическата партия, най-големият участник в коалицията, обвързва сътрудничеството си с лидерска промяна, която няма връзка нито със заплатите, нито с бюджета. Пред парламента не стои технически проблем. Въпросът е дали управляващата коалиция може да отдели спора за заплащането от спора за властта, преди парите да бъдат загубени.