Румъния изпуска 770 млн. евро

Четирите основни партии в Румъния не успяха да се договорят за реформата на заплатите в публичния сектор на 26 август, пет дни преди европейският фонд за възстановяване след пандемията да затвори окончателно сметките си (Romania Insider, Bloomberg). За да запази 770 млн. евро безвъзмездно финансиране, Букурещ трябва да приеме закона, президентът да го подпише, а Европейската комисия да има време да провери реформата до 31 август. Това вече изглежда нереалистично.

Как работи плащането и защо системата блокира

Механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕС плаща на държавите само след като Европейската комисия потвърди, че конкретна реформа или инвестиционна цел е изпълнена. Това е следпандемичният фонд на стойност стотици милиарди евро за държавите членки (Европейска комисия, Съвет на ЕС). Румъния е записала реформата на заплатите в публичния сектор като една от тези цели.

На 16 август Букурещ подаде петото си искане за плащане, на стойност 2,84 млрд. евро, което обхваща 75 етапни цели (Radio Romania International, Mediafax). Законът за заплатите е част от този пакет, който вече се оценява.

Обикновено, когато държава не изпълни етапна цел, Комисията може да спре част от плащането и да даде на правителството шест месеца да поправи проблема. Ако това не стане, сумата се намалява окончателно (EUR-Lex). Тук календарът на фонда премахва този резерв. Всички етапни цели трябва да бъдат изпълнени до 31 август 2026 г., последните искания за плащане да бъдат подадени до 30 септември, а всички плащания да приключат до 31 декември (насоки на Комисията за закриването, Brussels Times). Реформа, приета твърде късно, просто не може да бъде проверена навреме.

Комисията още не е отрязала формално 770-те млн. евро. На брифинг на 20 август говорителят Мачей Берестецки насочи вниманието към процеса на оценка, вместо да обяви средствата за загубени (брифинг на Комисията). Но оставащото време почти не оставя работещ път назад.

Разбита система за заплати, за която няма съгласие

Законът трябваше да реши реален проблем. Заплащането в румънския публичен сектор е смес от основни заплати, секторни добавки, известни като sporuri, и институционални изключения, които водят до много различни възнаграждения за сходна работа (Adevărul). Реформата предвижда единна национална скала: всяка длъжност получава коефициент, приложен към референтна стойност, така че сравнима работа да се плаща по една и съща логика.

Точно тук започва съпротивата. Много от съществуващите бонуси трябва да бъдат намалени или премахнати, като общият им размер бъде ограничен до около 20 % (Știrile ProTV). За синдикатите това означава не само техническо пренареждане на системата, а загуба на реални доходи за част от работещите.

Фискалният проблем направи сделката още по-трудна. Проектите на министъра Драгош Пъслару увеличиха допълнителната цена от първоначални 8 млрд. румънски леи към около 12 млрд. леи, а Комисията поиска от Румъния да обясни как ще финансира разликата (Digi24). Всеки лев над заложения пакет става постоянен разход, а не еднократно плащане.

Публичният дълг на Румъния вече е над 60 % от БВП, а „Фич“ държи рейтинга на страната на BBB-, най-ниското инвестиционно ниво, с негативна перспектива, която показва риск от понижение (Actmedia, SeeNews). Пространството за зле финансирано увеличение на заплатите е ограничено.

Социалдемократите, Националлибералната партия, Съюзът за спасение на Румъния и Демократичният съюз на унгарците в Румъния намериха различни причини да се отдръпнат. Келемен Хунор от унгарския съюз заяви, че Румъния не трябва да приема закон само за да удовлетвори Брюксел. Образователните синдикати определиха проекта като неуважителен. Съдебните служители заплашиха да затворят съдилищата от 1 септември (RRI, Digi24).

Кой печели и кой губи

Ако 770-те млн. евро отпаднат, първите губещи ще бъдат училищата, пътищата и местните проекти, за които са били предназначени грантовете по механизма. Румъния ще трябва или да заеме пари, за да замести средствата, при лихви, повлияни от рейтинг близо до спекулативното ниво, или да отмени проектите. Петото искане за плащане трябваше да изведе усвояването на грантовете до около 78 % от общите 13,57 млрд. евро, предвидени за Румъния (Agerpres). Неизпълнена етапна цел ще свие този дял.

Краткосрочно печелят самите партии, които избягват сблъсък със синдикатите преди избори, както и групите, които запазват сегашните си изключения в заплащането, ако реформата пропадне. Комисията също има интерес да приложи правилата строго. България има собствени рискове от закъснели реформи около законите за управление (Mediapool), а санкция срещу Румъния би показала, че системата за плащане срещу изпълнени цели не е формалност.

Синдикатите имат сериозен аргумент: прибързана единна скала може да заключи нови неравенства, да задържи реалните заплати зад номинални тавани и да наложи финансиране чрез непопулярни мерки, като разширяване на здравноосигурителните вноски върху пенсионерите (Gândul). Но отлагането също има цена.

Румъния вече загуби 458,7 млн. евро при по-ранен спор за плащане, като успя да възстанови само 350,7 млн. евро (Agerpres). Моделът става познат: вътрешната политика превръща поправима реформа в изгубени европейски средства, а сметката стига до общностите, които чакат проектите, за които тези пари са били предвидени.