Румъния чака Брюксел за европарите

Временният министър на европейските средства на Румъния Драгош Пъслару казва, че страната ще получи над 90 % от грантовете по своя план за възстановяване (EVZ, Curs de Guvernare). Това обаче е прогноза, не отчетен резултат. Към 1 септември Румъния реално е получила около 13 млрд. евро от план на стойност 20,1 млрд. евро, или приблизително 64 % (Gândul, Aktual24). За да стигне от 64 % до 90 %, Букурещ трябва да получи одобрение от Брюксел за още няколко милиарда. Това още не е станало.

Парите идват от Механизма за възстановяване и устойчивост — следпандемичната програма на ЕС, която плаща на държавите не за планове и договори, а за изпълнени реформи и инвестиции (Европейска комисия). Както писахме в неделя, периодът за изпълнение на румънския план приключи на 31 август, а временният премиер Илие Болоян призна, че неизпълнени реформи вече са стрували на страната стотици милиони евро.

Две искания, без преведени пари

Числото на Пъслару — 90,58 % — зависи от две неприключени искания за плащане. Петото искане е подадено на 14 август и е за 2,84 млрд. евро брутно (Agerpres, Mediafax). По думите му предварителното решение на Комисията може да отнеме около два месеца (RFI România). Шестото, последно искане се очаква до 30 септември (Profit.ro). То още не е подадено.

Подаването на искане не означава плащане. Средствата се превеждат едва след три проверки: Комисията потвърждава, че договорените реформи и измерими цели са изпълнени; финансовите представители на държавите от ЕС разглеждат оценката; след това Брюксел подписва решението за плащане (EUR-Lex). Румънското заглавие за 90 % включва сумите, които правителството се надява да минат през тази процедура. Комисията още не е дала съгласие.

Законът за заплатите и въглищата

Румъния вече знае част от сумата, която ще загуби. Болоян каза, че страната се е лишила от 770 млн. евро, защото парламентът не е приел единен закон за заплатите в публичния сектор — реформа, изрично изискана от Брюксел. Той обвини Социалдемократическата партия, най-голямата политическа сила, че е блокирала закона (HotNews, Euronews). Това число е вътрешна оценка на Болоян. Формалното намаление ще дойде от окончателната оценка на Комисията.

Въглищата са вторият риск. Румъния беше поела ангажимент да затвори електроцентрали на лигнитни въглища като част от целите си за декарбонизация. Вместо това парламентът гласува централите в Турчени и Крайова да продължат да работят, а Комисията обяви, че ще провери дали съответният етап все още може да се счита за изпълнен (Romania Insider, Agerpres). Болоян оцени риска на около 100 млн. евро (Economica). Казусът с въглищата е по-сложен от закона за заплатите, защото проверява дали вече признат от Брюксел етап може да бъде обезсилен от по-късно парламентарно решение.

Правителствата броят планове, Брюксел брои изпълнение

Разликата между политически заявки и проверени плащания не е само румънски проблем. Италианското правителство отчете 153,2 млрд. евро получени средства и 366 изпълнени етапа, но Сметната палата на Италия установи, че по стойност са завършени само 12,4 % от проектите, а над 75 млрд. евро все още са в процес на изпълнение (Struttura di missione PNRR, LavoriPubblici.it). Дори Испания, най-добре представящата се държава по програмата, видя как Комисията задържа 537 млн. евро от шестото ѝ плащане заради недовършени цели (El País).

Правителствата често броят очаквани плащания, преди Брюксел да е приключил проверката на изпълнението. При Румъния разликата е по-голяма, защото политическите провали около заплатите и въглищата са по-скъпи, а страната по-трудно може да си позволи недостига. Fitch държи рейтинга ѝ на BBB- с негативна перспектива (Fitch). Всеки отпаднал грант от ЕС трябва да бъде заменен с дълг, поет от румънската държава при този рейтинг, което оскъпява финансирането. Цената пада върху данъкоплатците, публичните услуги и бюджет, който вече е сред най-дефицитните в ЕС.

Рискът за Румъния вече не е дали може да обяви европейски пари, а дали ще трябва да замени липсващи грантове с по-скъп дълг. Окончателната сума ще стане ясна едва след оценката на Комисията по петото и шестото искане.