Въглищният вот застрашава 5 млрд. евро

Румъния е в последните седмици, в които може да спаси около 5 млрд. евро безвъзмездни средства от европейския си план за възстановяване. Причината не е ново искане от Брюксел, а гласуван от Камарата на депутатите закон, който може да отмени вече приета и платена реформа.

На 5 август депутатите одобриха със 180 гласа „за“ и 9 „против“ промяна, според която въглищните електроцентрали трябва да останат отворени, докато заместващите нисковъглеродни мощности бъдат изградени и реално заработят (Capital). Законът отива при президента Никушор Дан в момент, в който решението му ще определи дали Букурещ ще получи последните плащания преди крайния срок през август.

Президентът още може да спре закона

Законът все още не е в сила. Според румънската конституция Дан има 20 дни да го подпише, да го върне в парламента за ново гласуване или да сезира Конституционния съд (Конституционен съд на Румъния). На 4 август той даде знак, че може да използва „всички конституционни правомощия“, за да го блокира (Romania Insider). Правителството, чрез временния министър на инвестициите Драгош Пъслару, официално поиска от него да направи това (Observator).

Ако Дан върне закона, парламентът трябва да го разгледа отново. Ако го подпише, Европейската комисия ще трябва да прецени дали промяната отменя етап 114 — ангажимента за постепенно спиране на въглищата, с който са обвързани плащанията по румънския план за възстановяване (Digi24). Засега Комисията казва само, че „следи внимателно развитието“ (Stiripesurse).

Защо са застрашени милиарди

Румънският план за възстановяване, известен като ПНРР, работи по различна логика от по-старите европейски фондове. По Механизма за възстановяване и устойчивост правителствата не подават фактури за възстановяване на разходи. Те трябва да докажат, че са изпълнили предварително договорени реформи и инвестиционни цели. Едва тогава парите се изплащат (Регламент (ЕС) 2021/241, Съвет на ЕС).

Затова рискът е пряк: ако Комисията реши, че вече изпълнена реформа е отменена, тя може да спре бъдещи плащания. А времето за поправка почти е изтекло. Всички етапи трябва да бъдат завършени до 31 август 2026 г., а окончателните искания за плащане да бъдат подадени до 30 септември (насоки на Комисията за приключване).

Досега Румъния е получила около 12,97 млрд. евро, приблизително 60 % от общия си ресурс (Romania Insider). Според оценката на Пъслару около 2 млрд. евро безвъзмездни средства са включени в петото искане за плащане, а още 3 млрд. евро — в шестото, последно искане за европейско финансиране (Digi24 Economic).

Реален проблем в мрежата, грешно решение

Опасението около въглищните мощности не е измислено. Румъния се е ангажирала да изведе от експлоатация 1045 мегавата въглищни мощности до края на 2025 г. и още 710 мегавата до 31 август 2026 г. (Agerpres). Поправката мина именно защото заместващите мощности не са готови.

Сушата по Дунав наскоро принуди властите да въведат извънредни мерки, за да осигурят охлаждането на ядрената централа „Черна вода“. Това показа колко малък е резервът в електроенергийната система (EUalive). Да има въглищни централи, които могат да бъдат включени при нужда, е въпрос на реална енергийна сигурност.

Съюзът между Социалдемократическата партия и Алианса за обединение на румънците, който прокара поправката, я представи като защита на енергийната сигурност и работните места в централи като „Ровинари“ и „Турчени“ (Libertatea). Изпълняващият длъжността премиер Илие Болоян обаче предупреди, че пренаписването на етапа може да доведе до санкции над 1 млрд. евро и да блокира последните плащания, въпреки че правителството вече е предоговорило по-добри условия с Брюксел (ActMedia).

Полша показва другия възможен подход. Тя има най-зависимата от въглища електроенергийна система в ЕС: през 2023 г. въглищата са произвели около 61 % от електричеството в страната (Международна агенция по енергетика). Варшава обаче задържа въпроса за сигурността на доставките в рамките на механизъм за капацитет — схема, при която държавата плаща на електроцентрали да бъдат налични при нужда. Тази схема беше одобрена от Брюксел по правилата на ЕС за държавна помощ (Европейска комисия). Полша не отвори наново реформи, с които вече бяха обвързани средства от плана за възстановяване.

Кой плаща

Ако поправката оцелее и Комисията я приеме като отмяна на реформа, щетата няма да остане в енергетиката. Безвъзмездните средства по плана финансират болници, училища, пътища и дигитализация в цяла Румъния. Замяната им с нов дълг би била скъпа: румънското правителство вече плаща високи лихви по задълженията си, а фискалният натиск се засилва (To Brief).

Въглищните региони, които поправката уж защитава, могат да загубят два пъти. Те ще запазят остаряващи централи за още известно време, но може да изгубят европейското финансиране за прехода към това, което трябва да ги замени. Печелившите са по-тесен кръг: действащите въглищни оператори и политиците, които могат да твърдят до следващите избори, че защитават регионалните работни места.

Проблемът на Румъния с сигурността на електроенергийната система е реален. Парламентът превърна управляем спор за графика в бюджетна криза, когато до крайния срок остават 26 дни.