Румънският дефицит намаля, но август влоши картината

Между януари и август 2026 г. правителството на Румъния е похарчило с 59,42 млрд. леи повече, отколкото е събрало. Този касов дефицит е с 26,94 млрд. леи по-малък спрямо същия период година по-рано, показват данни на финансовото министерство, цитирани от AGERPRES. Подобрението е реално, но резултатът за цялата година остава несигурен по две причини: през август дефицитът е по-голям спрямо година по-рано, а лихвените плащания нарастват бързо. Това се случва в момент, когато нов кабинет търси подкрепата на парламента, за да управлява.

Касовият дефицит е разликата между плащанията от публичния бюджет и постъпленията в него, отчетена в момента, когато парите действително се движат. Като дял от БВП той намалява от 4,51 % на 2,89 % (Digi24). Това съотношение може да представи подобрението по-благоприятно, защото БВП се измерва по текущи цени и инфлацията сама по себе си увеличава номиналната му стойност. Сумата в леи обаче показва, че дефицитът действително е намалял.

Повече данъчни приходи, по-малко разходи за заплати, без орязване на инвестициите

Приходите са свършили голяма част от работата. Постъпленията от ДДС — данъка върху добавената стойност, събиран при продажбите — са нараснали с 25,2 % спрямо година по-рано (Știrile ProTV). Публикуваните данни не показват как този ръст се разпределя между по-високи ставки, по-високи цени, повече продажби и по-добра събираемост. Затова засега не може да се каже кой е понесъл допълнителната тежест и дали евентуалният напредък срещу укриването на данъци ще се запази.

По-ниските разходи също са помогнали. Общият фонд за възнаграждения в държавния сектор е намалял с 4,26 млрд. леи (Știrile ProTV). Общата сума не показва дали това се дължи на по-малко служители или на по-ниски възнаграждения.

Правителството не е намалило дефицита, като е замразило строителството. Плащанията за инвестиции са нараснали от 71,95 млрд. на 97,05 млрд. леи (Digi24). Тези средства отиват при изпълнителите и доставчиците и показват, че подобрението за първите осем месеца не е постигнато просто чрез отлагане на разходи.

По-слаб август и растяща сметка за лихви

Данните за осемте месеца прикриват влошаване през последния от тях. Изваждането на натрупаните стойности в отчетите на финансовото министерство за юли и август показва, че дефицитът само през август е бил 11,34 млрд. леи при 9,92 млрд. година по-рано. Така месечният дефицит е бил с 1,42 млрд. леи по-голям (AGERPRES, Digi24). Един слаб месец е предупреждение, но сам по себе си още не е тенденция. Министерството не е публикувало разбивка, която да обясни влошаването.

Лихвите са по-трудният проблем, защото актуализация на бюджета не може да ги намали. За осем месеца плащанията по лихви достигат 42,05 млрд. леи — с 26,7 % повече за година (Știrile ProTV). Всеки заем за покриване на предишни дефицити продължава да носи лихвени разходи. След години на дефицити държавният дълг достигна около 60,1 % от БВП през първото тримесечие (Eurostat). По-малкият дефицит забавя нарастването на дълга, но не намалява вече дължимите лихви. Те се плащат на притежателите на облигации и трябва да бъдат покрити чрез икономии другаде.

Четири месеца, един таван, мнозинство все още няма

Целта за цялата година е касов дефицит от 6,2 % от БВП, или приблизително 127–128 млрд. леи (Spotmedia, Bursa). При тези стойности дефицитът от септември до декември може да надхвърли общия за първите осем месеца и въпреки това целта да бъде постигната. Този буфер обаче се свива всеки месец, в който дефицитът надхвърля миналогодишния; така се случи и през август.

Номинираният за премиер Зигфрид Мурешан запазва тавана от 6,2 %, обещава да няма нови данъци и планира актуализация на бюджета до 30 дни след встъпването си в длъжност (ZF). При растящи лихвени разходи и без нови данъци актуализацията ще трябва да намери място в разходите и събираемостта. Това включва и закона за заплащането в държавния сектор, заради който предишната коалиция се разцепи (To Brief). Първо обаче Мурешан трябва да събере мнозинство: поддръжниците му разполагат с около 170 гласа при нужни 233, което оставя социалдемократите в решаваща позиция (Mediafax).

Засега данните позволяват ясен извод. След осем месеца касовият дефицит на Румъния е по-малък както в леи, така и като дял от БВП, а намалението идва от по-високи данъчни приходи и по-ниски разходи за заплати, не от орязване на инвестициите. Данните само за август не показват дали целта от 6,2 % ще бъде постигната; следващите месечни отчети ще дадат по-ясен отговор. Ако и през септември дефицитът надхвърли миналогодишния, целта ще трябва да бъде защитавана от правителство, което все още няма гласовете за приемане на актуализацията на бюджета.