Румънски F-16 отвори спор за НАТО

На 19 май румънски Ф-16 от отряда „Карпатски усойници“ изстреля ракета въздух-въздух по дрон, навлязъл в естонското въздушно пространство. Това беше първото сваляне за две десетилетия в мисията на НАТО за въздушна охрана над Балтика (Диджи24). Дронът, украинско производство и вероятно отклонен от руски електронни смущения, се разпадна над езерото Въртсъярв. Естонският министър на отбраната Хано Певкур призна, че при такива действия „рискове винаги остават“ (ЕРР). Пилотът беше награден три дни по-късно.

На следващия ден неидентифициран обект задейства сирените за въздушна тревога във Вилнюс, спря полети и изпрати литовския президент в укритие. Обектът така и не беше установен или намерен. Няколко часа по-късно руският посланик в ООН Василий Небензя заяви пред Съвета за сигурност, че „НАТО няма да спаси“ балтийските държави, и посочи конкретни латвийски военни бази като цели (Факти). Два инцидента, две заплахи, 48 часа и нито един общ протокол на НАТО за подобни случаи.

Пет държави, пет импровизации

Навлизанията на дронове по източния фланг на НАТО доведоха до национални реакции, които често изглеждат импровизирани и несъгласувани. От януари Румъния е регистрирала 14 неразрешени навлизания на дронове във въздушното си пространство, като радарите не могат да проследяват обекти, летящи под 50 метра (Хотнюз). Литва повиши чувствителността на системите за тревога, но беше усвоила едва 2,48 млн. евро от бюджет от 25 млн. евро за гражданска защита; укритията на летището във Вилнюс са били заключени (Лритас).

Естония отиде най-далеч. Външният министър Маргус Цахкна заяви пред колегите си от НАТО в Хелсингборг на 22 май, че Русия „насочва тези дронове към територията на НАТО“ (Украинска правда). Той не представи нови публични доказателства. Генералният секретар Марк Рюте, попитан по същата тема от литовската обществена медия ЛРТ, каза, че няма „информация“, която да подкрепя това твърдение. Разминаването между това, което твърдят столиците на първа линия, и това, което ръководството на НАТО е готово да потвърди, показва колко фрагментиран остава отговорът.

Полша отхвърли германската инициатива „Европейски небесен щит“ и изгражда собствена антидрон система, САН: 18 батареи, над 700 машини, с първи доставки още тази година и частично финансиране чрез СЕЙФ, програмата на ЕС за отбранителни заеми (Банкер). Франция, която разполага изтребители „Рафал“ в Литва, запази мълчание по балтийските искания, докато чрез адмирал Вандие в трансформационното командване на НАТО прокарва собствената си доктрина за „дронизация“ („Льо Монд“).

Пропастта във властта преди Анкара

На 21 май тримата балтийски президенти поискаха НАТО да преобразува балтийската си мисия от въздушна охрана — мирновременен надзор, при който всяко бойно действие изисква политическо одобрение от национална столица — в пълна мисия за противовъздушна отбрана, при която пилотите могат да неутрализират заплахи по предварително одобрени правила (Аеротайм). Разликата определя кой взема решението за стрелба. Когато румънският Ф-16 порази дрона, командването премина от НАТО към румънската национална власт, преди пилотът да може да стреля. Мисия за противовъздушна отбрана би делегирала това правомощие предварително на командирите на НАТО.

Рюте нарече прехода „логичната следваща стъпка“ на срещата на върха на девет лидери от източния фланг в Букурещ на 13 май (НАТО). Северноатлантическият съвет, органът за вземане на решения в НАТО, където всички 32 съюзници трябва да постигнат съгласие, не е издал обвързваща директива. Работна група по доктрината заседава в Хелзинки в средата на май, но не обяви публичен резултат (финландското министерство на отбраната). Подготвя се проверен списък от 18 антидрон системи, от които държавите да избират (Дифенс нюз). Нито една от двете стъпки обаче не решава кой може да стреля и кога.

Събитието, което притиска алианса, е срещата на върха в Анкара на 7-8 юли. Поведението на Москва подсказва, че тя разбира този срок. Думите на Небензя, че руското разузнаване знае „координатите на центровете за вземане на решения в Латвия“ (Дъ Нюз), излязоха извън обичайния език на възпиране и преминаха към език на набелязване на цели. Паралелно с това Путин започна мащабни ядрени учения.

Дали Русия активно отклонява украински дронове към въздушното пространство на НАТО, или използва объркването, което те създават, резултатът е един и същ: всяко нерешено навлизане разширява разликата между гаранцията за колективна отбрана на НАТО и това, което реално се случва, когато дрон пресече граница. Алиансът има шест седмици преди Анкара, за да затвори тази празнина. Обектът над Вилнюс, за който литовският кризисен център каза, че може да е бил „дрон, създаден да заблуждава системите“, така и не беше намерен.