Румънските F-16 не откриха огън

На 24 септември малък дрон прекарал около четири минути във въздушното пространство на Румъния, преди да се разбие край Солка, в окръг Сучава (съобщение на MApN). Румънските радари го проследили над Украйна, а от Борча излетели изтребители F-16, за да го следят (AGERPRES). Нито един не открил огън. Временният министър на отбраната Раду Мируца заявил, че дронът носел експлозиви. Затова въпросът дали пилотите изобщо са имали безопасна възможност да стрелят е важен за всички държави от НАТО по източния фланг (Adevărul).

Две тревоги, едно навлизане

През нощта имало две отделни тревоги, но само при втората дрон навлязъл в Румъния. Първата била в 04:41 ч., когато властите изпратили спешно телефонно предупреждение за дронове северно от Килия Веке, в окръг Тулча. По-късно Министерството на отбраната съобщило, че при този случай нищо не е навлязло във въздушното пространство на страната (AGERPRES). Испански F-18 от патрула на НАТО се отзовали на тази тревога и затова не участвали в последвалото преследване (RTVE).

Вторият дрон се приближил от Украйна към северната част на окръг Ботошани. Радарите го проследили при преминаването на границата, а в 06:26 ч. жителите на Ботошани и Сучава получили предупреждение (AGERPRES). Дронът паднал край Солка, без жертви, щети или пожар (съобщение на MApN).

Мируца казал пред Antena 3, че дронът бил руски модел. По думите му взривният заряд се отделил малко преди удара и се взривил във въздуха на около 30 метра от мястото, където паднал дронът (Adevărul). Няма публикуван лабораторен резултат, затова информацията за взривния заряд остава предварителната версия на министъра.

Защо пилотите не открили огън

Мируца посочил две условия за сваляне на дрон: изстрелът да не застрашава хората на земята, а ракетата да не напуска румънското въздушно пространство (Adevărul). Това е най-силният аргумент за въздържане от огън. Дрон с експлозиви, паднал върху село, е опасен, както и ракета, която пропусне целта. Краткото навлизане близо до границата оставя на пилотите малко пространство да намерят траектория за стрелба, която отговаря и на двете условия.

Отговорността за тази преценка е в Букурещ. Мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство поддържа изтребители в готовност да пазят небето на страните членки, споделя радарната картина и помага да се координира реакцията. Дали румънските изтребители да стрелят над румънска територия решава само Румъния (NATO). Страната вече е използвала това правомощие: през юли нейни самолети свалили дрон над ненаселен терен край Падина (Romania Insider). Това показва, че Румъния може да стреля, но не и че изстрел край Солка би бил безопасен.

Хронологията, която министерството не е оповестило

Засичането с радар, моментът на излитане и безопасната възможност за стрелба са три различни неща, а министерството е потвърдило само първото. То не е съобщило кога са излетели F-16 или къде са се намирали при преминаването на дрона през границата (съобщение на MApN). Не е посочило и кой е можел да нареди на пилотите да стрелят.

Полша се опитала да съкрати част от това забавяне. На 17 септември заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик заявил, че командир предварително бил издал условна заповед за сваляне на дрон, така че пилотите да не искат разрешение, след като дрон достигне границата (RMF24). Предварителната заповед съкращава времето за получаване на разрешение. Тя не може да осигури безопасна траектория за стрелба над населено място, ако дронът не дава такава възможност.

По наличните данни никой извън министерството не може да прецени дали румънските пилоти са имали безопасна възможност да стрелят, но са се отказали, или изобщо не са имали такава. Посочените от министъра условия за безопасност обясняват защо може да са се въздържали от огън. Само хронологията на министерството може да потвърди това. Министерството трябва да оповести три ключови данни: кога дронът преминал границата, кога се разбил и къде са се намирали F-16 през тези четири минути (съобщение на MApN).