Румъния рискува €770 million заради заплатите

770 млн. евро от европейските средства за възстановяване вече зависят от един румънски закон, който синдикатите отхвърлят, съдът частично блокира, а най-голямата партия в страната отказва да подкрепи.

Временният премиер Илие Болоян заяви на 23 юли, че пет от шестте законопроекта, необходими за отключване на оставащите европейски грантове, може да влязат в парламента още тази седмица. Законът за заплатите в публичния сектор, към който са обвързани 770 млн. евро, няма да е сред тях (Адевърул, Романия инсайдър).

Румъния рискува да загуби около 4,5 млрд. евро от оставащите грантове по Механизма за възстановяване и устойчивост — следпандемичния фонд на ЕС, който плаща на правителствата само след изпълнени реформи — ако парламентът не приеме шест закона преди твърдия срок 31 август (Брюксел таймс). Както To Brief писа преди десет дни, кризата тогава засягаше и шестте законопроекта. Промяната тази седмица е, че пет от тях може да продължат напред. Реформата на заплащането, която сама по себе си струва над 770 млн. евро (Щириле ПроТВ, Европа ФМ), остава най-уязвимият текст.

Три блокажа за десет дни

Законът за заплатите се сблъска с три пречки. На 14 юли лидерът на ПСД Сорин Гриндяну заяви, че партията му няма да подкрепи проекта. ПСД доминира в румънския парламент; без нея няма мнозинство за приемане на закона. На 21 юли Апелативният съд в Букурещ спря процедурата за обществено обсъждане след жалба на здравния синдикат „Санитас“ (Романия инсайдър). На 23 юли петте големи синдикални федерации поискаха от парламента да оттегли сегашния текст с аргумента, че 770 млн. евро не оправдават прокарването на дефектна реформа (Адевърул).

Слабостта на Болоян е институционална. Като временен премиер той управлява след избори, но преди съставянето на постоянна коалиция. Няма политическия мандат да наложи непопулярно преструктуриране, а ПСД може да откаже подкрепа и да остави него сам да поеме натиска на крайния срок.

Спорът е кой ще понесе тавана върху разходите за заплати. Проектът на Болоян ограничава възнагражденията в публичния сектор до 8,1 % от БВП — таван, договорен с Европейската комисия, според Медиафакс. Бонусите ще бъдат ограничени до 20 % от основната заплата, което запазва номиналните възнаграждения, но свива добавките, на които много служители реално разчитат. Синдикатите казват, че проектът е дефектен. ПСД твърди, че временно правителство няма право да го налага.

Брюксел може да проверява, но не и да нарежда

Съдебното решение не замразява пряко европейските средства. То създава по-труден проблем: дали Румъния може да произведе реформа, която да издържи правно оспорване, преди Комисията да трябва да я оцени. Комисията плаща само след като Румъния докаже, че реформата е изпълнена. Ако доказателствата не издържат, Брюксел може да задържи или намали средствата (Евро-Лекс, Европейска сметна палата).

Частичното одобрение е начинът, по който тази система работи на практика. Според Примигеа, когато Испания е подала шестото си искане за плащане, Комисията е одобрила повечето етапи, но е оставила част от тях висящи и е освободила задържаните средства едва след като Мадрид е представил допълнителни доказателства. Румъния може да мине по сходен път: приемането на пет от шестте закона би могло да защити съответните етапи и парите към тях. Но 770-те млн. евро по закона за заплатите не могат да бъдат прехвърлени към друг ред.

Следващото искане за плащане на Румъния, очаквано в началото на август и на стойност около 2 млрд. евро (Радио Румъния интернешънъл), ще стигне до Комисията с празно място там, където трябва да стои реформата на заплащането. България е изправена пред същия срок 31 август, като около 400 млн. евро са обвързани с недовършени реформи в енергетиката и антикорупцията (Медиапул).

Комисията може да върже пари към обещания за реформи и да проверява изпълнението им. Тя не може да накара национален парламент да гласува, да отмени съдебно решение или да принуди синдикатите да приемат консултация, която смятат за формална. Механизмът за възстановяване и устойчивост работи точно така, както е замислен: превръща цената на политическото забавяне в конкретна, неподлежаща на договаряне сума. В румънския случай тази сума е 770 млн. евро, а срокът е 31 август.