Румъния свали руски дрон

В 09:39 ч. на 24 юли румънските радари засичат въздушна цел източно от Сулина, на брега на делтата на Дунав. Тя навлиза навътре в страната: през Браила, към Бузъу. Два италиански изтребителя „Юрофайтър“, излетели от базата „Михаил Когълничану“ под командването на НАТО, са вдигнати по тревога. След тях излитат и два румънски Ф-16. Италиански самолет изстрелва ракета над окръг Браила, но не улучва. В 11:02 ч. румънски Ф-16 унищожава дрона над необитаем район край Падина (Романия инсайдър, ен-ти-ви). Това е първото публично съобщено сваляне на дрон, нарушил въздушното пространство на Румъния.

Румънската прокуратура потвърди, че целта е била руски дрон от типа „Шахед“/„Геран“ — същият вид оръжие, което Русия използва срещу украинска инфраструктура. Пилотите са докладвали визуално сходство още по време на операцията, но пълното техническо потвърждение тогава е било в ход (Медиафакс, Берлинер цайтунг). Не са публикувани данни за маркировките по останките, електрониката, бойната глава или мястото на изстрелване.

Кой даде заповедта?

Последователността на действията превръща случая в събитие за НАТО, а не само за Румъния. Италианските „Юрофайтър“ са били част от мисията за въздушна охрана на алианса — постоянен механизъм за наблюдение и прихващане на подозрителни летателни апарати. Според „София глоуб“ НАТО е потвърдил, че изтребителите са действали „под командването и контрола на НАТО“ (София глоуб). Но командването на НАТО координира мисията. Правната отговорност за използването на оръжие над национална територия остава при държавата. Затова ключовият въпрос е кой е разрешил стрелбата.

В румънските брифинги по отбраната се казва, че италиански „Тайфун“ е стрелял над Браила и е пропуснал целта, като на земята са останали кратер и части от ракетата (Куотидиано национале, Аднкронос). Официална италианска позиция не се появи. Мълчанието на Италия за ракета, изстреляна над територията на съюзник, само по себе си е важен факт.

Румънският пилот е стрелял едва когато дронът е бил над необитаема зона. Това подсказва, че е имало предварително одобрени правила къде и кога може да се действа (Интернационале/Ройтерс). Нито румънското министерство на отбраната, нито НАТО са публикували тези правила.

Защо дроновете нарушават стария модел

Въздушната охрана и противовъздушната отбрана са различни мисии. Въздушната охрана означава прихващане на подозрителен летателен апарат: доближаване, идентификация, ескортиране извън зоната. Противовъздушната отбрана означава унищожаване на заплаха. Случаят край Бузъу беше поставен в рамката на въздушната охрана. На практика той се превърна в противовъздушна отбрана: пилоти изстреляха ракети и унищожиха цел над територия на съюзник.

Дронът „Шахед“ не е пилотиран самолет, който може да бъде предупреден и отклонен. Той е бавен, без екипаж, потенциално взривоопасен и труден за категоризиране по време на полет. Старият модел „прихвани и ескортирай“ не работи добре срещу такава цел.

Балтийските държави, които разчитат на ротационни съюзнически изтребители вместо на собствени пълноценни военновъздушни сили, вече се сблъскват със същия проблем. Естонски източници съобщават, че преминаването от въздушна охрана към противовъздушна отбрана е било решено по-рано през юли, преди румънския случай (ЕРР). Литовски представители използваха случая в Румъния като аргумент за по-ясни правомощия и по-бързи решения кога да се стреля (ТВ3). Бузъу не предизвика балтийското преосмисляне. Той даде най-ясното доказателство защо то е необходимо.

Правилата, които никой не е публикувал

Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш отделно предупреди за руски провокации с пленени украински дронове срещу държави от източния фланг (ТВН24). Германски публикации поставиха и обратния риск: ако произходът, товарът и намерението на дрона не могат да бъдат потвърдени по време на полет, по-ниският праг за стрелба може да доведе до поразяване на грешна цел или до падане на отломки върху населени места (Ханделсблат).

Румъния се е подготвяла за такъв сценарий. На 7 юли министърът на отбраната Раду Мируцъ поиска от Украйна да програмира своите черноморски дронове така, че да се самоунищожават, ако навлязат на румънска територия (Аджерпрес). Седемнадесет дни по-късно Румъния свали дрон.

Случаят край Бузъу показа, че въздушната система на НАТО по източния фланг може да засече, да вдигне изтребители, да преследва и да унищожи цел. Той не показа, че правилата за тази система са уредени, споделени и публични. Северноатлантическият съвет, в който всички съюзници участват като равни, и националните столици, които одобряват правилата за бойно използване, дължат на гражданите по източния фланг ясен отговор: кога дрон над територия на съюзник става цел, кой решава това и променя ли се правилото между Букурещ и Талин?