Румъния на съд за забавени плащания

Аптека, която отпуска лекарства, платени от държавната здравна система, не може да спре да плаща навреме на търговците на едро, на персонала си или на наемодателя си. Когато държавата се забави с възстановяването на средствата, аптеката покрива разликата сама: с кредит, с отлагане на плащания към доставчици или с по-малки наличности. Европейската комисия даде Румъния на Съда на Европейския съюз именно заради това. Според Комисията CNAS, публичната институция, която възстановява разходите на румънските аптеки за отпуснати лекарства, е плащала толкова късно и толкова системно, че е нарушила правилата на единния пазар.

Три предупреждения, без трайно решение

Правният инструмент на Комисията е Директивата за забавените плащания — европейски закон, който задължава публичните органи да плащат на доставчиците си в ясно определени срокове. За здравните институции срокът е до 60 дни, повече отколкото за повечето публични платци, но не и право на неопределено забавяне.

Комисията е предупредила Румъния три пъти за две години: с официално уведомително писмо през април 2024 г., последвано от две мотивирани становища през февруари 2025 г. и януари 2026 г. — формални писмени искания нарушението да бъде отстранено, преди случаят да стигне до съд. След като отговорът на Румъния не е бил счетен за достатъчен, Комисията е завела дело. Данните, подадени от самата Румъния, показват мащаба: CNAS все още е плащала на аптеките средно с 62 до 79 дни след законовия таван от 60 дни (Stiri pe surse).

CNAS оспорва тази рамка. Институцията твърди, че случаят отразява по-стара ситуация, че е изчистила просрочията между октомври 2025 г. и април 2026 г. и че към 8 юли 2026 г. плащанията за лекарства са били текущи (Digi24). Дали това закъсняло коригиране има правно значение зависи от това какво реално е било поправено към решаващия етап на наказателната процедура. Делото за нарушение проверява поведението в конкретен период. Последващото изчистване на задълженията може да смекчи политическото впечатление, но не заличава автоматично вече извършеното нарушение.

Какво казва италианският прецедент

Съдът вече се е произнасял по почти идентичен случай. В делото Комисия срещу Италия (C-122/18) той постанови, че Италия е нарушила Директивата за забавените плащания, защото публичните ѝ органи действително са плащали със закъснение. Фактът, че Италия формално е въвела директивата в националното си право и че неплатените доставчици теоретично са можели да съдят държавата, не я защити. Критерият беше дали държавата реално плаща навреме. Тя не го е правила.

Този прецедент работи срещу Румъния. Ако Комисията докаже, че CNAS е плащала след 60-дневния срок през периода на нарушението, Румъния рискува същото заключение. Италия реагира, като изгради платформа за наблюдение на плащанията в публичния сектор и подобри резултатите си достатъчно, за да може Комисията да закрие процедурата (IFEL). Защитата на Румъния, че става дума за „исторически проблем“, би звучала убедително само при сравними и устойчиви данни, че CNAS последователно плаща в рамките на 60 дни, а не при еднократно изчистване на задълженията преди съдебно решение.

Румъния не е единствената държава, която използва забавените плащания като бюджетен инструмент. В Полша националният здравен фонд е предлагал цикли на разплащане, при които болниците първо лекуват пациентите, а след това чакат с месеци за плащане — на практика финансират държавата със собствения си оборотен капитал (Rzeczpospolita). В Унгария забавените плащания към болници са нараснали чрез натрупани лихви за забава след години съдебни спорове (Portfolio). Но Румъния е първата държава членка, която Комисията дава на съд за тази практика.

Тясно правило с реални последици

ЕС не управлява националните здравни системи. Договорите оставят организацията и финансирането на здравните услуги на държавите членки (член 168 от ДФЕС). Комисията прилага по-тясно правило: когато държавата използва частни аптеки, за да осигурява публично здравеопазване, тя трябва да им плаща в законовия срок. Директивата съществува точно за да предотвратява прехвърлянето на скрити финансови разходи от публичните органи към по-малки доставчици. Използването на аптеките като буфер за ликвидност е нарушение на единния пазар, не израз на суверенно право.

Ако Съдът се произнесе срещу Румъния и CNAS продължи да не спазва правилата, Комисията може да се върне по член 260 от ДФЕС — процедурата, чрез която се искат дневни финансови санкции, когато държава не изпълнява съдебно решение. Подобно решение би било предупреждение и за други държави членки със сходни практики. Защитата на Румъния вече зависи по-малко от това дали просрочията ще бъдат наречени исторически, и повече от доказателството, че CNAS ще плаща навреме трайно.