Рим реже отбрана за енергия

Правителството на Джорджа Мелони го представи като успех. На 3 юни Европейската комисия обяви, че държавите в ЕС ще могат да изключват определени енергийни разходи от бюджетните си ограничения: до 0,3 % от БВП годишно, но не повече от 0,6 % общо до 2028 г. За Италия това означава около 14 млрд. евро допълнителен фискален простор. Министърът на икономиката Джанкарло Джорджети заяви, че е „доволен“, и описа решението като „немислимо допреди няколко месеца“. После добави: „Пътят е дълъг и сложен. Да видим как ще завърши.“

Три ограничения обаче изпразват голямата сума от по-голямата част от политическия ѝ заряд.

Заето от отбраната

Енергийната клауза не създава ново фискално пространство. Тя влиза в рамките на вече съществуващата национална дерогационна клауза от 1,5 % от БВП — механизъм, който позволява на правителствата временно да харчат над бюджетните си лимити. ЕС първо я активира за разходи за отбрана след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Сега Комисията разшири кръга на допустимите разходи в рамките на същия таван, при това чрез административно съобщение, а не чрез нов законодателен акт.

Всеки евро, което Италия насочи към енергетика по тази клауза, е евро, което не може да отиде за отбрана. Рим избра точно тази размяна. Правителството планираше да заеме около 14,9 млрд. евро по „СЕЙФ“ — общоевропейска програма за отбранителни заеми със срок от 45 години и преференциални условия. После намали искането си до около 5 млрд. евро („Ил Фолио“, „Юронюз“). Така се отказа от приблизително 10 млрд. евро потенциални военни инвестиции. Министърът на отбраната Гуидо Крозето реагира директно: „Политически знам, че искането ми не е популярно, но го правя за страната.“

Отказът от „СЕЙФ“ не спестява пари. Той означава, че Италия пропуска евтино финансиране за танкове, сателити и изтребители в момент, когато средата за сигурност в Европа е най-напрегнатата от десетилетия.

Зелени инвестиции, не отстъпки за гориво

Второто ограничение е какво може да се купи с тези пари. Комисията изключи субсидиите за изкопаеми горива, включително намаленията на акцизите върху горивата, които Италия подновяваше на значителна цена. Допустими са само зелени инвестиции: възобновяеми източници, електропреносни мрежи, батерии за съхранение, термопомпи, електромобили.

Мелони представи инициативата като облекчение срещу високите сметки за енергия. Комисията отговори: „Не можеш да решиш шок в предлагането, като стимулираш търсенето.“ Анджело Бонели от италианските Зелени беше още по-пряк: „Брюксел изключи използването на европейската гъвкавост за финансиране на отстъпки на бензиностанциите.“

Заглавията в Италия за „14 млрд. евро за енергийни разходи“ подвеждат. Парите финансират енергийния преход, не по-евтин бензин.

Кой реално може да харчи

Клаузата е отворена за всички 27 държави в ЕС, ако поискат да я използват. На практика достъпът е много неравен. Десет държави са в процедура при прекомерен дефицит — формалният механизъм на ЕС за страни, чиито дефицити надхвърлят 3 % от БВП. Всеки нов разход, който те заявят, трябва да се впише в задължителни траектории за намаляване на дефицита.

Франция е най-показателният случай. Париж е в такава процедура и се опитва да върне дефицита си под контрол до края на десетилетието. Френското министерство на финансите не е казало нищо за енергийната клауза. Това мълчание показва повече от празнуването в Рим: за държава, която вече води битка за съкращаване на разходите, гъвкавостта остава предимно на хартия.

Тук се вижда по-широката стратегия на Комисията: да даде политическо заглавие, без да разхлаби структурната дисциплина. Държавите с висок дълг, които на теория са основните печеливши, досега бяха най-предпазливи дори към първоначалната отбранителна клауза. Италия получи признание. Брюксел запази правилата.

Финансовите министри на ЕС, събрани в Съвета по икономически и финансови въпроси, заседават на 11 юни. Европейският съвет следва на 18–19 юни. И двете инстанции още трябва да одобрят решението. Ако таванът винаги може да се разтяга според кризата на момента, остава въпросът какво точно трябва да налага той.