Росатом оцелява под санкциите

Германски завод за ядрено гориво получи миналия месец разрешение да произвежда компоненти за реактори с технология на руската държава. Германското правителство казва, че е против, но няма правен инструмент да го спре. Точно това противоречие показва празнината в европейския санкционен режим: ЕС прекрати вноса на руски въглища, повечето руски петрол и голяма част от газа, но почти не засегна гражданската ядрена търговия.

На 22 юли Долна Саксония одобри разширение на завода за горивни елементи в Линген, управляван от дъщерно дружество на френската „Фраматом“. Разширението позволява на завода да произвежда горивни касети за реактори ВВЕР — съветски тип реактори, които още работят в Централна и Източна Европа (Фраматом, БМУКН). Производството зависи от лицензи, технология и машини на ТВЕЛ, горивното подразделение на руската държавна ядрена корпорация „Росатом“.

Защо Берлин одобри нещо, на което се противопоставя

Федералното министерство на околната среда заяви, че няма правно основание за отказ. Германското атомно право урежда безопасността, а не геополитиката, а действащите санкции на ЕС не обхващат гражданското ядрено сътрудничество (БМУКН). Министърът на околната среда на Долна Саксония Кристиан Майер нарече руското участие погрешно, но каза, че провинцията действа под федерален надзор и не може да откаже лиценза (НДР).

Одобрението все пак включва ограничения за сигурност: лимитиран достъп на персонал на „Росатом“, отделяне на информационните системи и проверки на хардуера (Цайт). Германия се опитва да управлява руското участие, не да го премахне.

Защо ЕС не е затворил тази вратичка? Причините са две: едната е техническа, другата политическа.

Ядреното гориво не е суровина, която се сменя като петрол. Горивната касета е инженерно изделие за конкретен реактор, лицензира се от национален регулатор и се зарежда по фиксиран график. „Фраматом“ посочва, че в ЕС работят 19 реактора ВВЕР (Фраматом). Замяната на руското гориво изисква нови проекти, тестови касети и одобрение за всяка централа поотделно. Това е процес за години.

Политическата пречка е по-проста: санкциите на ЕС изискват единодушие по член 31 от Договора за ЕС (EUR-Lex). Едно правителство може да блокира целия пакет. Унгарският външен министър Петер Сиярто е казвал, че ядрените санкции биха застрашили разширението на АЕЦ „Пакш II“ — проект, воден от „Росатом“ и подкрепен с руски държавен заем до 10 млрд. евро (Agenzia Nova, Световна ядрена асоциация).

Къде е истинската зависимост

Най-силната позиция на Русия не е при суровия уран, а при преработката. Според Агенцията за снабдяване на Евратом Русия е доставила около 15,6 % от природния уран за ЕС през 2024 г., но приблизително 22,4 % от услугите по конверсия — превръщането на урановата руда в газ, годен за обогатяване — и 23,5 % от услугите по обогатяване, при които се увеличава концентрацията на делящия се материал, за да може да захранва реактор (Агенция за снабдяване на Евратом, Ес енд Пи Глобъл). Тези междинни етапи се заменят по-трудно, защото само малък брой съоръжения в света могат да ги извършват в голям мащаб.

Държавите с реактори ВВЕР попадат в три групи. Чехия и България вече преминават към други доставчици: „Темелин“ получи последната си доставка от ТВЕЛ в края на 2024 г., а пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ зарежда гориво на „Уестингхаус“ (Сезнам Зправи, Сега). Словакия има подписани договори със западни доставчици, но те още не са приложени напълно за всичките ѝ пет реактора, а ядрената енергия осигурява около 62 % от електричеството в страната. Това оставя по-малко пространство за смущения (Ройтерс, Световна ядрена асоциация). Унгария още не е лицензирала западно гориво за „Пакш“; първите алтернативни касети на „Фраматом“ се очакват около 2028 г. (Атлатсо).

Франция добавя и друг пласт към проблема — този на доставчиците. „Ройтерс“ съобщи, че Франция е внесла 39 % от обогатения си уран от Русия през 2025 г. (Ройтерс). „Орано“, френската компания за ядрения горивен цикъл, предпочита постепенно намаляващи квоти вместо рязко прекъсване, а „Фраматом“ може да спечели договори за гориво за ВВЕР от разширението в Линген. Париж едновременно настоява за диверсификация и печели от запазването на сегашното положение.

Икономическият аргумент за крайни срокове

Съединените щати вече показаха междинен подход. Вашингтон забрани вноса на руски уран през 2024 г., но остави временни изключения там, където още няма алтернативи (Конгрес на САЩ). ЕС не е внесъл равностойно предложение, въпреки ангажиментите по REPowerEU за прекратяване на зависимостта от руска енергия (Европейска комисия).

„Уестингхаус“, „Фраматом“ и свързаното с „Уренко“ европейско обогатяване биха получили договори и по-ясна причина да инвестират в нов капацитет. Несигурността около действията на ЕС вече задържа инвестиционни решения в „Уренко“ (Ройтерс). „Росатом“ би загубил приходи. Будапеща би загубила дипломатически лост.

Незабавна пълна забрана би била рискована, защото част от реакторите още не могат да работят с неруско гориво. Липсата на забрана обаче оставя „Росатом“ вграден в европейската енергийна инфраструктура за още десетилетие. Данните сочат към трети вариант: задължителни крайни срокове, съобразени с реалния момент, в който всеки реактор може да премине към друго гориво, с изключения за централите, които действително нямат алтернатива. Без такъв режим Европа ще продължи едновременно да санкционира руската енергия и да лицензира руско ядрено сътрудничество.