Русия ускорява иск за €217 млрд. срещу Юроклиър

На 27 май московски съд допусна незабавно изпълнение на иск за 18,2 трлн. рубли (около 217 млрд. евро), предявен от Руската централна банка срещу Юроклиър — базираната в Брюксел клирингова къща, през която се урежда голяма част от трансграничната търговия с ценни книжа в Европа („Москоу таймс“). Решението заобикаля обичайната процедура по обжалване и позволява на Русия да поиска незабавно плащане. Юроклиър отхвърли изцяло юрисдикцията на Москва и заяви, че претенциите „не се признават по правото на ЕС“ („Медуза“).

Извън Русия решението почти няма правна тежест. Москва няма двустранен договор с Белгия за изпълнение на такива съдебни актове и няма механизъм да запорира активи на Юроклиър, които се намират изцяло в ЕС (таблица на Хагската конференция по международно частно право). Ефектът е друг: то добавя още правна несигурност към вече сложен спор. А тази несигурност работи в нечия полза.

Тихата печалба на Белгия

Юроклиър държи 200 млрд. евро замразени руски активи — 93 % от всички такива активи в ЕС („Белга“). Те носят големи приходи от лихви: 6,9 млрд. евро през 2024 г. и 5 млрд. евро през 2025 г., след като ЕЦБ — Европейската централна банка, която определя лихвените проценти в еврозоната — започна да понижава ставките (резултати на Юроклиър за 2025 г., Ве Ер Те).

ЕС прибира по-голямата част от тези приходи чрез 99,7-процентна „вноска върху извънредната печалба“ — задължителен налог върху необичайно високите приходи на Юроклиър от замразените активи. До момента около 6,6 млрд. евро са прехвърлени на Украйна (компенсейшън.ком.юей). Белгия обаче задържа корпоративния данък върху тези извънредни приходи — около 1,7 млрд. евро само през 2024 г., според петима дипломати от ЕС, цитирани от РБК Украйна. Тези пари остават в белгийския бюджет, не в украинския.

И Белгия, и Юроклиър имат интерес сегашният режим да продължи: активите остават замразени, лихвите текат, данъците се събират. Пълна конфискация на главницата, за каквато настояват Нидерландия, Полша и балтийските държави, би прекратила този поток. Белгийският премиер Барт Де Вевер иска „неограничени финансови гаранции“ от ЕС, преди да обмисли конфискация — условие, което едва ли ще бъде изпълнено („И Ю тудей“).

Делата като машина за мъгла

Москва води паралелни дела, чиято функция е да сгъстят правната мъгла. Освен неизпълнимото решение на московския съд, Руската централна банка е подала две жалби пред Общия съд на ЕС в Люксембург. Едната атакува регламента от декември 2025 г., с който активите бяха замразени безсрочно. Другата оспорва регламента от февруари 2026 г., който насочва лихвените приходи към Украйна („Кортхаус нюз“, „Киев индипендънт“). Решения не се очакват преди края на 2027 г.

Вероятността тези дела да успеят изглежда малка. Стратегията е забавяне. Всяко висящо производство дава на по-предпазливите държави в ЕС още един аргумент да не стигат до решението за конфискация на главницата.

Истинското износване е математическо

Депозитната лихва на ЕЦБ — ставката, която търговските банки получават за овърнайт депозити в централната банка и която задава базата за краткосрочната доходност в еврозоната — вече е 2,00 %, при връх от 4,00 % (ЕЦБ). Всяко понижение с 25 базисни пункта отнема около 485 млн. евро годишен лихвен приход от замразените активи.

Заемната програма на Г-7 за 50 млрд. долара — механизмът за ускоряване на извънредните приходи, при който заеми за Украйна се изплащат от лихвите върху замразените руски активи — беше изградена върху допускането, че тези приходи ще останат значителни (брифинг на Белия дом). При сегашните лихви годишният доход вече е наполовина спрямо нивата от 2024 г.

Ако при икономическо забавяне лихвите паднат още, ЕС ще трябва да избира между два трудни варианта: да емитира още общ дълг, срещу което Нидерландия възразява, или да конфискува главницата, което Белгия блокира. Руската правна мъгла не трябва да спечели в съда. Достатъчно е Европа да продължи да спори със себе си, докато лихвеният поток изсъхва.