Руски дрон удари хранилище в Чернобил

В 02:10 ч. на 7 юни руски дрон „Шахед“ удари приемната сграда на Централизираното хранилище за отработено ядрено гориво на Украйна. Това е съоръжението в забранената зона около Чернобил, където страната съхранява използвано гориво от реактори. Не е регистрирано изпускане на радиация. Малък пожар е бил потушен за по-малко от час. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси определи удара като „дълбоко обезпокоителен“ и посочи, че ядрен материал се е намирал „само на метри от атакуваната сграда“ (Инфобае). Полша вдигна изтребители. Военните ѝ третираха инцидента като реална заплаха. В сегашния си вид международното хуманитарно право не дава специална защита на поразеното съоръжение.

Какво пропусна дронът

Сградата, която е била ударена, е логистична приемна зала. Там контейнерите с гориво пристигат, преди да бъдат прехвърлени към хранилищата. „Енергоатом“, украинският ядрен оператор, потвърди, че по това време вътре не е имало отработено гориво. Полските станции за радиационен мониторинг не отчетоха промяна във фоновите нива. Няма ранени служители.

Колко близо е била експлозията до съхранявания ядрен материал остава неясно. Гроси говори за „метри“, но независими измервания не са публикувани. МААЕ изпрати инспекционен екип на място. Към 8 юни заключенията му още не бяха публични. Разликата между пет метра и сто метра от запечатани контейнери с отработено гориво променя изцяло оценката на риска. Само инспекторите могат да дадат този отговор.

Правна празнота, заспала от 1977 г.

Международното хуманитарно право има едно правило, което изрично защитава ядрени съоръжения по време на война: член 56 от Допълнителен протокол I към Женевските конвенции, договорът от 1977 г., който урежда поведението при въоръжен конфликт. Той защитава от нападение „ядрени електроцентрали“. Хранилище за отработено гориво не произвежда електричество. По буквалния текст на договора то остава извън обхвата на член 56.

Другият релевантен международен акт, Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, изрично изключва ситуации на въоръжен конфликт.

Така цялата част от ядрения горивен цикъл извън работещите реактори остава без специална защита. Заводи за обогатяване, изследователски реактори, хранилища за отработено гориво: нито едно от тези съоръжения няма обвързващ правен щит във военно време. Тази празнота не засяга само Украйна. Държави от ЕС също експлоатират хранилища за отработено гориво, инсталации за преработка и изследователски реактори. Ако ударите срещу ядрени обекти, които не са електроцентрали, не попадат под специална правна забрана, това създава прецедент за бъдещи конфликти.

Член 56, параграф 6 задължава държавите да „сключват допълнителни споразумения за предоставяне на допълнителна защита“ на инсталации, съдържащи ядрен материал. Тази клауза е фактически неизползвана от влизането на договора в сила. Нито държава, нито институция на ЕС, нито международен орган са я задействали.

Натискът това да се промени расте. На 8 май дрон падна в забранената зона около Чернобил и предизвика голям горски пожар. Сега дрон се взриви вътре в периметъра на комплекс за отработено гориво. Всеки следващ инцидент се приближава повече до ядрения материал.

Какво може МААЕ и какво не може

Ударът стана ден преди заседанието във Виена на Съвета на управляващите на МААЕ, 35-членния орган, който взема решенията в агенцията. Украйна поиска инцидентът да бъде включен в дневния ред.

Възможностите на Съвета са ограничени по самата конструкция на системата. МААЕ не може да налага санкции. Агенцията може да документира, да осъди и да отнесе въпроси към Съвета за сигурност на ООН, където Русия има право на вето. „Седемте незаменими стълба на ядрената безопасност“ на Гроси, рамка, въведена от него през 2022 г. за защита на ядрени обекти при конфликт, задават принципи, но нямат правна сила.

Реакцията на Полша показа и друг проблем: европейските системи обработват подобни събития по различна логика. Полските въоръжени сили приеха удара като потенциална военна заплаха и вдигнаха изтребители. Трансграничните системи на ЕС за ядрено предупреждение, изградени след аварията в Чернобил през 1986 г., се задействат при скок в радиационните показатели. Показателите останаха нормални. Системата работи така, както е проектирана. Тя обаче не е създадена за сценарий, при който оръжие се взривява вътре в комплекс с ядрен материал, без да има изпускане на радиация.

Докладът на инспекторите на МААЕ може да извади този въпрос на повърхността: европейската инфраструктура за ядрени извънредни ситуации приема, че опасност и радиация са едно и също. Дрон, паднал на метри от отработено гориво без радиологично изпускане, попада в категория, която системата не разпознава.

Резултатът от заседанието на Съвета на управляващите още не е публичен. Нито една държава от ЕС не е дала знак, че е готова да се позове на член 56, параграф 6. Клаузата, която призовава за по-широка защита на ядрените обекти, съществува от 1977 г. Никое правителство не е действало по нея.