Руски фрегат пази санкциониран танкер

На 30 юни руска фрегата се намеси, за да прикрие „Кира К“, санкциониран петролен танкер, от наблюдатели в Балтийско море, съобщава т-онлайн. Не е имало изстрели или качване на борда. Но военен кораб е застанал между европейски наблюдатели и санкциониран товар. Посланието е ясно: Русия може да направи дори наблюдението на своя „сенчест флот“ рисковано.

Наблюдението не е прилагане на санкции

Европа изгради сложна система за следене на руските танкери, които заобикалят санкциите. НАТО провежда патрули „Балтийски страж“. ЕС включи стотици кораби от „сенчестия флот“ в различните си санкционни пакети (Ес енд Пи Глоубъл). Да се впише кораб в санкционен списък обаче е лесната част. Нито ЕС, нито НАТО имат орган, който сам да спре, провери или задържи танкер. Това правомощие е на отделните крайбрежни държави и зависи от това къде точно плава корабът.

Морското прилагане на правилата работи като стълба. Долните стъпала са сравнително безконфликтни: радарно проследяване, наблюдение чрез АИС, автоматичната идентификационна система, с която корабите излъчват позицията си (ММО), радиовръзка, снимки.

Трудната стъпка е качването на борда. Според Конвенцията на ООН по морско право кораб в открито море е под юрисдикцията на държавата, чийто флаг носи. Заобикалянето на санкции не е сред тесния набор основания, които позволяват чужда държава да се качи на борда в международни води (част VII от конвенцията). В териториални води крайбрежните държави имат повече правомощия, но чуждите кораби запазват право на „невинно преминаване“, което ограничава намесата. Санкциите на ЕС могат да забранят на европейски компании да подпомагат този трафик. Те не дават на Брюксел собствена брегова охрана (Регламент 833/2014).

Руската фрегата променя цялата логика на тази стълба. Военните кораби се ползват със суверенен имунитет по международното право. Всяка физическа конфронтация с тях може да се превърне в инцидент с употреба на сила по смисъла на Устава на ООН (пълен текст на конвенцията). На Русия не ѝ е нужно да стреля. Достатъчно е да се появи.

Три брега, една и съща граница

Швеция стигна най-далеч в прилагането на мерките. Нейната брегова охрана се е качвала на подозрителни кораби в шведски териториални води и е оборудвала по-големите си съдове с картечници заради растящото напрежение в Балтийско море (Стрейтс Таймс). Тези операции обаче работят, защото се случват в шведски води и далеч от директен руски военноморски натиск.

Финландия следи трафика във Финския залив чрез радари, камери и постоянни патрули. Финландски експерти по морско право са откровени: ако един кораб остане извън териториалните води, възможностите да се ограничи движението му са „много ограничени“ (Юле). Дания наблюдава руските кораби през Датските проливи, но не може да спира транзитното преминаване, което Конвенцията по морско право защитава от суспендиране (част III от конвенцията).

Литва вижда най-ясно възпиращия ефект. Руският цивилен кораб „Маршал Василевски“, който доставя втечнен природен газ за Калининград, е бил заснет в Балтийско море с тежки картечници на борда (лритас.лт). Литовски анализатори тълкуват оръжията като психологически натиск срещу евентуални проверки (ЛРТ). Те казват същото, което каза и фрегатата: помислете добре, преди да се качите на борда.

Инструментите, които заобикалят морето

Най-ефективните инструменти на ЕС действат на сушата. Отказът на застраховки, забраните за пристанища, ограниченията върху услуги и проверките на действителната собственост могат да задушат „сенчестия флот“, без никой да се качва на кораб (Съвет на ЕС). Най-твърдият вариант на тази стратегия, пълна забрана за морски услуги, среща съпротива от държави членки, чиито корабни сектори биха платили цената.

Самият инцидент с „Кира К“ остава непълно документиран. Не са ясни точната морска зона, мандатът на наблюдателите и дали руският военен кораб активно е възпрепятствал действията им, или само ги е следвал. Но сметката на Москва вече се вижда: не е нужно да спира всяка проверка. Достатъчно е следващият командир на брегова охрана да се запита дали едно качване на борда вече не е военноморски инцидент.