Руският втечнен газ расте въпреки забраните

Корабостроителницата „Фаярд“ на датския остров Фюн приема за сух док и ремонт танкери, които превозват руски втечнен природен газ. Нито едно правило на ЕС не забранява това. Компанията проверява всеки кораб по санкционните списъци и отказва обслужване на включените в тях съдове (WirtschaftsWoche). Датската министър-председателка нарече ситуацията „неразбираема“, но преди промяна в европейските правила няма правен инструмент, с който да я спре.

Точно тази разлика между политическата цел и правната реалност описва състоянието на европейските енергийни санкции. През първото тримесечие на 2026 г. Русия все още е осигурявала 17,3 % от вноса на втечнен природен газ в ЕС (Евростат). В началото на 2026 г. тези доставки са нараснали с 11 % на годишна база, а след влизането в сила на новите ограничения през март са се увеличили с още 17 %, показват данните от мониторинга на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори, енергийния регулатор на ЕС (Euronews). ЕС официално се отказва поетапно от руския газ. Реалните обеми засега се движат в обратната посока.

Защо поетапният отказ пропуска повече газ

Втечненият природен газ — природен газ, охладен до течна форма, за да се превозва с кораби вместо по тръбопроводи — зависи от дълга верига от услуги: танкери, сух док, ремонт на корпуси, пристанищни посещения, застраховки, терминално съхранение и регазификация, тоест връщане на течността в газообразно състояние за подаване към газопреносната мрежа. Четиринадесетият санкционен пакет на ЕС, приет през юни 2024 г., затвори само една връзка от тази верига: забрани на европейските терминали да претоварват руски втечнен газ за износ към държави извън съюза (Съвет на ЕС). Той не забрани руския втечнен газ, купуван за потребление в Европа, и не засегна услугите за корабите (Европейска служба за външна дейност).

От март 2026 г. са забранени новите договори за руски газ. Но старите договори, подписани преди забраната, остават в сила до по-строгите срокове през 2027 г., като пълната забрана за внос не се очаква преди януари същата година (Euronews). Именно този преходен прозорец обяснява ръста на обемите: купувачите със съществуващи договори имат стимул да приемат доставки, докато правният маршрут е отворен, а част от тях вероятно трупат запаси преди крайния срок. „Фаярд“ продава поддръжка на кораби, не газ. Тя работи в пространство, което европейското право съзнателно е оставило отворено.

Пробойната не е само на едно място

„Фаярд“ не е единственият пропуск. Терминалът „Зеебрюге“ в Белгия, управляван от „Флуксис“, предлага съхранение, товарене и регазификация. Тези услуги могат да обслужват руски втечнен газ, който влиза в ЕС за вътрешно потребление — точно маршрутът, който санкциите не засягат (Fluxys, Съвет на ЕС). Корабостроителницата поддържа танкера в годност за плаване. Терминалът превръща товара му в използваем газ. И двете дейности остават извън санкциите.

Политическото разделение следва търговските интереси. Франция е най-голямата входна точка за втечнен газ в Европа, с 249 тераватчаса внос през 2025 г., покриващ 56 % от френското газово потребление, според Les Énergies Renouvelables. „ТоталЕнержи“ има договор за покупка с руския проект „Ямал ВПГ“ до 2032 г. (Executive Digest). Испания, с шест регазификационни завода и най-големия входен капацитет за втечнен газ в ЕС, има пристанищни оператори, които публично предупреждават, че бърза забрана може да повиши цените и да увеличи зависимостта от американски доставчици (upday Spain). Франция и Испания имат финансов интерес от по-бавен график. Балтийските държави искат обратното: по-бърза пълна забрана, с аргумента, че остатъчният внос продължава да финансира руската военна икономика (english.nv.ua).

Брюксел има шест месеца до крайния срок през януари 2027 г. Тестът за сериозността няма да бъде нова политическа декларация. Той ще личи в детайлите: дали старите договори ще загубят освобождаването си по-рано, дали терминалните оператори ще получат нови задължения за товари с руски газ и дали корабостроителница на датския остров Фюн ще може да продължи да обслужва танкерите, които го превозват.