Руското гориво влиза в режим

Украинските удари по рафинерии и транспортни маршрути разделиха руската енергийна икономика на две: суровият петрол продължава да се движи, но готовото гориво не стига до достатъчно бензиностанции, ферми и части на фронта. Москва забрани износа на горива, освободи аварийни резерви и публично призна недостиг. Третият по големина производител на суров петрол в света вече разпределя бензина.

Суровият петрол не е гориво

Петролът в земята няма практическа стойност, докато рафинерия не го превърне в бензин, дизел или авиационно гориво, а камиони и тръбопроводи не го доставят до потребителите. Русия имаше този капацитет, но резервът се оказа по-малък, отколкото изглеждаше. Преди ударите страната произвеждаше около 41 млн. тона бензин годишно при вътрешно търсене от приблизително 36 млн. тона (Meduza). Това беше буфер, но тесен.

Украинските удари с дронове и ракети го изтриха. През юни преработката в рафинериите, тоест количеството суров петрол, което заводите реално превръщат в гориво, спадна с 25 % на годишна база до 3,95 млн. барела дневно, а производството на бензин намаля със 17 % (AP). „Ройтерс“, позовавайки се на източници от индустрията, съобщи, че производството на бензин вече покривало около 65 % от сезонното търсене. Това е оценка, но реакцията на Москва потвърждава посоката: правителството забрани износа на горива, освободи стратегически резерви, пренареди графика за ремонти в рафинериите и разреши производството на горива с по-ниско качество (The Star/Xinhua, TASS).

Вицепремиерът Александър Новак първоначално обясни проблема с „непланирани ремонти“. После призна: „Трябва да признаем, че има проблеми и недостиг заради ударите.“ Той каза още, че паническото презапасяване е увеличило търсенето с 20–30 %, добавяйки складиране от страх към физическия недостиг (TASS). Когато едно правителство забранява износа на горива, то избира да жертва валутни приходи, за да не се срине вътрешното снабдяване.

Кой получава гориво и кой не

Недостигът не удря всички еднакво. Цените на едро, тоест борсовите цени за големи количества, по които купуват търговци и независими бензиностанции, се затягат преди цените на колонките да се променят напълно. Първи под натиск попадат независимите бензиностанции, защото купуват на открития пазар. Вертикално интегрирани компании като „Роснефт“ и „Лукойл“ могат да насочват доставки към собствените си мрежи (Meduza). Най-остро усещат удара фермерите, превозвачите и отдалечените региони, които зависят от дизела.

За войната дизелът е по-важен от бензина. Той движи военните камиони, тежката техника, железопътната логистика и земеделските доставки, които хранят и армията, и бюджета. В нормални условия Русия изнася излишъка си от дизел, което носи приходи и фискална гъвкавост. Когато преработката пада, държавата трябва да избира между фронта, земеделието и цивилните шофьори (Business Insider Polska, RMF24). Засега доказателствата не показват дали руската армия вече е ограничена от недостига на гориво, или е защитена, докато цивилните поемат основната тежест.

Какво следи Европа

За повечето столици в ЕС тази история изглежда като потвърждение, че натискът върху руската икономика след добива работи. Унгария и Словакия са по-близо до риска, защото са свързани с руския суров петрол чрез петролопровода „Дружба“. Но унгарски анализатори предупреждават, че формулата „украински удар означава по-висока цена на колонката в Унгария“ е твърде проста. Цените на горивата на дребно зависят от световните петролни бенчмаркове, валутните курсове, данъците и рафинерийните маржове, а не от едно прекъсване на доставките (Portfolio, Telex).

За Гърция експозицията е търговска, не директно на бензиностанциите. Гръцки корабни компании са спечелили поне 3,8 млрд. долара от превоз на руски петрол през последните три години и през май са превозили около 15 % от руския морски износ на суров петрол (euro2day.gr). Този бизнес се разви около ценовия таван на Г-7 за руския петрол, правилото, което позволява на западни превозвачи и застрахователи да обслужват руски петрол само ако той се продава под определена цена. Ако ударите направят танкерните маршрути по-рискови и пренасочат търговските потоци, гръцките оператори ще получат по-високи навла на някои курсове, но и по-голям регулаторен риск при други.

Украйна съобщи за удари по до 21 руски танкера в Азовско море. Руските власти признаха четири; медийните съобщения варираха между осем и 21 (AP, newsit.gr). Точният брой е по-малко важен от модела. Русия не страда от недостиг на суров петрол. Липсват ѝ рафинериен капацитет и сигурни транспортни връзки, които превръщат суровината в гориво за танк или трактор. Това се поправя по-трудно и по-бавно от обикновен ценови шок, а всеки месец удари удължава опашката за ремонт.