Руски „Тундра“ заглушават навигацията в Европа

Сигналът, по който телефонът ви определя местоположението си, е изненадващо слаб. След пътуване от 20 000 км орбита той достига до Земята по-слаб от топлинния шум на звездите и слънчевата светлина. Приемникът успява да го използва само защото знае точно какъв сигнал търси и го отделя от фоновия космически шум. Ако обаче наблизо някой започне да излъчва много по-силно почти на същата честота, този слаб сигнал изчезва.

Точно това се е случвало над Европа, от Исландия до Италия, поне 75 пъти от 2019 г. насам. Източникът не е бил наземен предавател, а група руски военни спътници, които се движат на височина до 45 000 км над Земята.

Как се открива спътник по сянката му

Екип от Тексаския университет, ръководен от проф. Тод Хъмфрис и студента Закари Клементс, проследява години наред внезапни спадове в качеството на Джи Пи Ес сигнала, регистрирани от станции за наблюдение в Европа. При всеки такъв епизод навигационният сигнал отслабвал приблизително десет пъти едновременно при приемници, разположени на хиляди километри един от друг. Наземни заглушители, ограничени от кривината на Земята, не могат да създадат такъв модел.

Източникът се оказват руските спътници „Тундра“, част от системата за ранно предупреждение ЕКС/„Купол“, предназначена да засича изстрелвания на балистични ракети. Тези апарати летят по силно елиптични орбити, прекарват часове близо до най-високата си точка и наблюдават Арктика и Северна Европа. Основната им задача е да следят за следи от ракетни двигатели. Но връзката им към Земята работи на 1 577,5 мегахерца, само на 2,5 мегахерца от честотата Джи Пи Ес Л1 при 1 575 мегахерца. Тази близост, съчетана с мощен предавател, прехвърля енергия в честотната лента на Джи Пи Ес, както силен радиопредавател може да пречи на съседна станция.

Изследователите потвърждават източника чрез техника, наречена разлика във времето на пристигане. Идеята е близка до триангулация, но обърната: измерва се микросекундната разлика между момента, в който смущението достига две отдалечени станции, например Амстердам и Тронхайм, на 1 500 км една от друга. Тази разлика стеснява възможния източник до повърхност с форма на обвивка в Космоса. Когато се комбинират достатъчно двойки станции, тези повърхности се пресичат в една точка. В нея се намирал само един спътник: „Космос 2546“, с отклонение под 200 метра. Испанската технологична компания Джи Ем Ви независимо е потвърдила резултатите с близки методи.

Честота, която щади само ГЛОНАСС

Смущенията засягат Джи Пи Ес, американската система, „Галилео“, европейската, и китайската „Бейдоу“, но не и руската ГЛОНАСС. Честотата на връзката към Земята изглежда е настроена така, че да не пречи на руската система, докато засяга конкурентните. Дали това е умишлен избор или удобен инженерен резултат, изследователите засега не могат да кажат. В брифинг на Военновъздушните сили на САЩ смущенията са признати, но без публична оценка за намерението.

Всеки епизод трае под десет секунди и съвпада с преминаването на спътник. Повечето устройства се възстановяват, като се връщат към последната известна позиция. Най-осезаемият оперативен ефект е при авиацията. Търговските самолети имат резервни системи, включително инерциална навигация и наземни радиомаяци, но загубата на Джи Пи Ес увеличава натоварването върху пилотите и намалява прецизността на съвременните процедури за заход, които разчитат на сателитно позициониране.

Европейската защита има сляпо петно

Основната европейска мярка за защита, системата за автентикация ОСНМА на „Галилео“, работеща от юли 2025 г., позволява на приемниците да проверят дали навигационното съобщение идва от истински спътник. Това е полезно срещу подмяна на сигнал, каквато се извършва чрез фалшиви излъчвания от разширяващата се мрежа от 36 наземни предавателя в Калининград. Но ОСНМА не помага срещу заглушаване. Когато силен шум удави сигнала, няма какво да бъде удостоверено.

По-дълбокият проблем е откриването. Досега европейските структури за сигурност разглеждаха смущенията в Джи Пи Ес основно като наземна заплаха. Космическият източник се оказва документирано аналитично сляпо петно. Франция е единствената европейска държава със способност за орбитално засичане: нейният наноспътник НЕСС, изстрелян през 2023 г., носи инструменти за характеризиране на източници на смущения от орбита. Германия планира да изстреля собствени спътници за наблюдение през есента на 2026 г.. Дотогава Европа до голяма степен разчита на американски академични екипи и данни от наземни станции, за да разпознава заплахи, които идват от 45 000 км над нея.

По-трайното решение е европейска навигационна система в ниска орбита, наречена „Селест“, която трябва да излъчва по-силни и по-трудни за заглушаване сигнали. Тя обаче няма да бъде напълно оперативна преди средата на 30-те години. Дотогава Европа знае, че навигационните ѝ сигнали се заглушават от Космоса. Просто все още няма достатъчно собствени средства да види кой държи предавателя.