Рюте иска 5% от БВП за отбрана

Марк Рюте пристигна на срещата на върха в Анкара с просто искане: покажете парите и покажете какво купуват те. Генералният секретар на НАТО настоява европейските съюзници да представят „ясни, конкретни и надеждни“ национални планове за достигане на 5 % от БВП за отбрана и сигурност до 2035 г. (АП, НАТО).

Целта е разделена на две части: 3,5 % за военни бюджети и 1,5 % за устойчивост, тоест пътища, мостове, киберсигурност и енергийна инфраструктура, които подпомагат отбраната. НАТО вече не иска от правителствата просто да одобрят число. Алиансът иска доказателство, че това число се превръща в танкове, боеприпаси и сили, които могат да бъдат разположени. За много държави тази връзка още не е видима.

Испания казва на глас тихия проблем

Испания извади наяве въпрос, който други предпочитат да управляват по-тихо. Педро Санчес защити позицията на Мадрид за разходи около 2,1 % от БВП и отказа да се ангажира с 5 % (Ел Мундо). Още през май испанският външен министър Хосе Мануел Албарес твърдеше, че страната изпълнява ангажиментите си, без да покрива водещата цифра (Инфобае). Така Мадрид се превърна в най-видимия несъгласен на срещата. Но Испания прави открито това, което други държави постигат чрез по-дълги срокове или по-широко счетоводно тълкуване.

Спорът показва границата на НАТО. Целите като дял от БВП са политически обещания от срещи на върха, а не договорни задължения. Няма автоматична санкция за държава, която внесе слаб план (Дифенс Прайоритис, Ройтерс/Дъ Стар). Искането на Рюте тежи политически, но юридически е по-меко от фискално правило на ЕС.

Германия се опитва да зададе модела

Германия предлага най-близкото до надежден план. Канцлерът Фридрих Мерц и министърът на отбраната Борис Писториус обвързаха целта от 3,5 % с реформа на обществените поръчки и с нов закон за ускоряване на транспортната инфраструктура с военно значение. Целта е пълна готовност до 2029 г. (Федерално министерство на отбраната). Проектобюджетът за 2027 г. предвижда разходи за отбрана от 109,7 млрд. евро, като включва и 4 млрд. евро транспортни инвестиции (Моргенпост). Рюте подкрепи тази траектория и заяви, че Берлин е „на прав път“ (НАТО).

Слабите места обаче са съществени. Част от германското съотношение идва от инфраструктурни фондове, а не от преки поръчки на въоръжение (тац). Писториус призна, че Германия ще продължи да купува американски оръжия, докато се опитва да намали зависимостта от доставчици. Европейските отбранителни производители също нямат производствени линии, които да поемат толкова бързо увеличаване на разходите: боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана и бронирани машини са с многогодишни срокове за доставка.

Счетоводният авариен изход

Кошницата от 1,5 % за устойчивост е мястото, където отчетността става най-тънка. Пътищата и енергийните мрежи наистина могат да имат отбранителна стойност. Но те могат и да се окажат преетикетирани публични разходи, ако НАТО не проверява какво реално произвеждат тези пари (ЦЕПА, Прото Тема).

Италия показва фискалното напрежение. Планът на Рим за 2025 г. задържа нетното заемане на 2,8 % от БВП (Министерство на икономиката и финансите), а Европейската комисия предупреди, че италианският дял от заемите по СЕЙФ, инструмента на ЕС за съвместни отбранителни поръчки на стойност 150 млрд. евро, може да бъде преразпределен, ако Рим се забави (АднКронос). Франция добави 36 млрд. евро към актуализирания си закон за военно планиране за периода 2024–2030 г., но френски сенатори описаха увеличението като корекция на предишен недофинансиран закон (Уест-Франс, Сенат). Това е поправка, не скок.

Полша обръща аргумента от разход към политически лост. С около 4,5 % от БВП Варшава вече харчи пропорционално повече от Съединените щати и използва този факт срещу по-бавните съюзници (Стандарт, Си Ен Би Си). Но според ген. Ярослав Громаджински около 60 % от полските покупки се финансират с кредити, а Фондът за подкрепа на въоръжените сили не използва напълно капацитета си (Дифенс24). Високият разход дава влияние. Той не се превръща автоматично в използваеми способности.

Анкара оставя по-трудния тест: кои правителства ще публикуват остойностен, законово закрепен и проверим път от бюджетния ред до реална бойна сила. НАТО превърна разходите за отбрана в спор за отчетност, без да изгради система за отчетност. Инструментите на Рюте са публичен натиск, сравнителни таблици и неудобството на срещите на върха. Нито НАТО, нито ЕС разполагат с институция, която да принуди държава членка да изпълни обещанието си. Тази дистанция между поетия ангажимент и доставения резултат остава основната уязвимост на алианса.