Седем съюзници подписаха арктическия пакт от Хелсингборг

САЩ, Канада и пет северноевропейски членки на НАТО подписаха в четвъртък в Хелсингборг съвместна декларация за арктическата сигурност. Текстът обещава координирано военно присъствие и наблюдение в Крайния север. На повърхността това е сигнал за общо възпиране спрямо Русия и Китай. По-тихата му функция е да вкара едностранните арктически намерения на Вашингтон, особено към Гренландия, в многостранна рамка.

Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен каза това почти открито. За Дания от години е приоритет НАТО да „се ангажира в Крайния север и в Арктика“, заяви той пред журналисти. Според него декларацията трябва да покаже, че „всички арктически държави от НАТО гледат по един и същи начин на ситуацията със сигурността в и около Гренландия“. Отделно той отклони въпросите за преки преговори с държавния секретар Марко Рубио за Гренландия. По думите му този канал „върви по план“ чрез работна група, създадена през януари.

Политически сигнал без правни зъби

Декларацията задължава подписалите я страни да „задълбочат диалога“ и да координират военното обучение. Формулировките са политически, а не правно обвързващи. Текстът потвърждава вече съществуващи операции на НАТО, включително „Арктик сентри“ (засилено наблюдение, започнало през февруари), охраната на въздушното пространство над Исландия и предните сили във Финландия. Нищо в него не създава нови задължения. Нищо не спира САЩ да действат едностранно извън рамките на НАТО.

Като посочва „Кралство Дания, включително Гренландия и Фарьорските острови“ сред подписалите страни, декларацията поставя Гренландия в структура на съюзнически суверенитет. Дали тази рамка би задействала член 5 на НАТО (клаузата за взаимна отбрана) при реален спор за суверенитет остава правно неясно.

Масата във Вашингтон

Датски, американски и гренландски представители преговарят от януари в „работна група на високо равнище“ по конкретни искания на САЩ. Според датското издание „Ден Корте Авис“ Вашингтон иска три нови военни бази в Южна Гренландия, в Нарсарсуак и Кангерлусуак, както и право на вето върху големи инвестиционни проекти, за да блокира китайски и руски капитал. Дания и Гренландия се противопоставят на искането за вето.

Гренландското правителство води и собствена паралелна стратегия. През същата седмица Гренландия подписа отделни споразумения за критични суровини със САЩ, Франция и ЕС, както и с Канада. През април гренландският парламент единодушно гласува да поеме 33-процентния дял на Дания в „Гренланд Еърпортс Интернешънъл“ до януари 2027 г. Нуук разширява партньорствата си и затяга контрола върху собствената си инфраструктура.

Европа гледа отвън

ЕС нямаше място на масата в Хелсингборг. Три от седемте подписали страни, Финландия, Швеция и Дания, са членки на ЕС, но координацията мина през НАТО, не през Брюксел. Арктическата стратегия на Европейската комисия от 2021 г. беше съсредоточена върху климата и устойчивостта. Актуализация с фокус върху сигурността е в процес на консултации, но няма да бъде готова преди края на 2026 г. Европейският парламент гласува с голямо мнозинство миналия ноември за по-силна арктическа линия, включително специално звено в Европейската служба за външна дейност. Парламентарните препоръки обаче не създават способности.

Най-голямата военна сила в Европа остана видимо предпазлива по въпроса за суверенитета. Германският външен министър Вадефул съсредоточи изказванията си в Хелсингборг върху разходите за отбрана и Ормузкия проток, докато Бундесверът изпрати четири изтребителя „Юрофайтър“ в мисията на НАТО около Гренландия. Берлин изпраща самолети, но избягва политическия въпрос.

Северните държави използваха Хелсингборг, за да направят американския едностранен подход по-скъп и по-видим. Архитектурата, която изградиха, обаче остава политически сигнал без правно ограничение за Вашингтон. Реалната правна защита на Гренландия е законът за самоуправлението от 2009 г., който изисква референдум при всяка промяна на политическия статут. Тази ключалка е вътрешна, не многостранна. Дали декларациите на НАТО добавят тежест към нея, ще стане по-ясно на срещата в Анкара през юли, когато арктическите командни структури и разпределението на тежестите трябва да преминат от думи към решения.