Овчата чума струва на Румъния €128 million

В шест хърватски окръга овцевъдите от две седмици изливат мляко в канализацията. Животните им са здрави, но ветеринарните ограничения спират изкупуването. От другата страна на границата румънската национална федерация на овцевъдите и козевъдите твърди, че секторът вече е загубил 128 млн. евро, защото износът е блокиран (Digi24). Това е оценка на бранша, не независимо потвърдено число. Но икономическата болка зад нея вече се разлива в Югоизточна Европа.

Как чумата по дребните преживни животни замразява търговията

Причината е чумата по дребните преживни животни, известна и като ППР — силно заразен вирус, който засяга овце и кози и причинява температура, рани в устата и пневмония. Болестта не е опасна за хората. Проблемът е движението на животните: всяко животно, изведено от заразена зона, може да пренесе огнището другаде (WOAH).

Единният пазар на ЕС често се описва като премахване на границите. При живите животни границите не изчезват, а се заменят с ветеринарно доверие. Румънска овца може да стигне до Италия само ако румънските ветеринарни власти удостоверят откъде идва и че контролът върху болестите е надежден. ППР е болест от списъка по европейското законодателство за здравеопазване на животните (Регламент 2016/429), което означава задължителни мерки в целия ЕС. Когато това удостоверяване се пропука, търговията спира не на митницата, а във ветеринарния кабинет.

Румънската национална ветеринарна служба въведе 30-дневна карантина за всички овце и кози, с ограничени изключения за директно клане. Тъй като карантината е национална, здрави стада в незасегнати райони се оказват търговски блокирани заедно със заразените.

Правилата на ЕС позволяват прецизно зониране: защитни зони, надзорни зони и ограничителни зони, така че незасегнатите райони да могат да продължат да търгуват. Общата мярка на Румъния подсказва, че властите още не могат да начертаят тези линии с достатъчна увереност.

Коридор под напрежение

Засега данните сочат не толкова към печалба за конкурентите на Румъния, колкото към общ натиск върху регионален животновъден коридор. България не може да изнася овце и кози до края на септември, а Гърция е изправена пред сходни ограничения до края на октомври (Agri.bg). България беше домакин на среща по програмата ТРЕЙС за трансграничен контрол на болестите по животните с Гърция и Турция, което рамкира проблема като общ риск по границата, а не като провал на една държава.

Унгария е в защитен режим. Унгарски земеделски източници описват приоритета като запазване на статута на страна без заболяването, пресичане на незаконните превози и проверка на документацията на всяка стъпка (Agrárágazat, VG). Статутът на свободна от заболяването държава сам по себе си е икономически актив: ако Унгария го загуби, нейният експортно ориентиран овцевъден сектор ще се сблъска със същата стена (Agro Napló).

В Хърватия ударът изглежда най-видим. Защитните и надзорните зони в шест окръга спряха напълно изкупуването на мляко. Сдружението на производителите Рука поиска 100 % компенсация за пропуснатите доставки. Официално споразумение за обезщетения засега не е потвърдено.

Кой плаща, когато удостоверяването се провали

Разходите падат върху фермерите, превозвачите, събирателните центрове и млекопреработвателите — всички, чийто бизнес зависи от движението на животни. Ползата е обща, но по-трудно видима: всяка държава, която избегне огнище, запазва достъпа си до износ. Загубите обаче са непосредствени и концентрирани върху хората, които най-малко са причинили проблема.

Един детайл от румънските публикации показва защо доверието е централният въпрос. Румънски медии на унгарски език съобщиха, че 75 овце, регистрирани като умъртвени в окръг Тулча, били намерени живи във ферма в окръг Клуж. Такъв пропуск в контрола подкопава именно доверието, върху което са изградени правилата на ЕС за сертифициране. А при живите животни не митата, а доверието решава кога румънските канали за износ ще се отворят отново.

Единният пазар при живите животни работи върху по-крехка основа от регулациите. Той зависи от надеждността на националните ветеринарни системи. Когато тази надеждност се пропука в една държава, щетата стига до всички съседи, чиито стада, търговски маршрути и статут на свободни от заболяването са свързани с нея. Румънските животновъди плащат най-високата цена, но целият балкански коридор вижда колко струва провалът на тази невидима инфраструктура.