Шест държави вдигат бюджетно вето

Германия, Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция поискаха на 27 август от Европейската комисия да намали със „стотици милиарди евро“ предложението си за седемгодишен бюджет от 2 трлн. евро (Бундесканцлерамт). Шест от 27 правителства обичайно биха били удобно малцинство. Но бюджетните правила на ЕС изискват единодушие в Съвета, където заседават националните правителства. Затова шест координирани отказа не са загубено гласуване, а блокиращо вето (EUR-Lex).

Комисията предлага таванът на разходите за 2028–2034 г., известен като многогодишна финансова рамка, да бъде 1,26 % от брутния национален доход на ЕС (Европейска комисия). Това е задължителният седемгодишен лимит на бюджета на съюза. В него трябва да се поберат петкратно увеличение на разходите за отбрана, изплащане на дълга от пандемичния период, нов фонд за конкурентоспособност, земеделски субсидии и кохезионни средства, с които ЕС финансира по-бедни региони и инфраструктура (ECFR). Шестте нетни платци казват, че цената е прекалено висока. Както To Brief писа миналия месец, този спор ще определи регионалното развитие, доходите в земеделието и баланса на влияние между държавите, които внасят повече в бюджета на ЕС, и онези, които зависят от разходите му.

Защо моментът има значение

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща започна обиколка на европейските столици на 25 август, за да очертае червените линии на всяко правителство преди изготвянето на преговорна рамка през октомври. Това е документът, който превръща политическите позиции в конкретни числа (Euronews). Общата декларация на шестте излезе преди Коща да успее да изгради инерция около предложението на Комисията. Така те изместиха началната точка на преговорите.

Във Вилнюс Коща предупреди, че лидерите трябва да постигнат съгласие до края на годината, за да няма забавяне на финансирането за фермери, бизнеси и студенти след изтичането на сегашния бюджет (Yeni Şafak). Ако срокът бъде пропуснат, действащите тавани на разходите се прехвърлят автоматично. Това не означава бюджетна пропаст, но означава и липса на нови средства за отбрана и конкурентоспособност (Европейски парламент).

Всеки иска съкращения, но пази различни пера

Шестте държави са съгласни за по-нисък общ бюджет. Оттам нататък защитените им интереси започват да се разминават. Австрийският канцлер Кристиан Щокер казва, че нетните платци не са „банкоматът на ЕС“, но иска годишната отстъпка за Австрия и земеделските плащания да бъдат запазени (Бундесканцлерамт Австрия). Швеция настоява редовните разходи да останат около 1 % от брутния национален доход и защитава отстъпки за 8–11 млрд. шведски крони годишно (Риксдаг). Финландия иска по-нисък таван, но приема по-високи разходи за отбрана и подкрепя част от новите данъци на равнище ЕС (Държавен съвет на Финландия). Нидерландия настоява за по-строг избор на приоритети, но вътрешната коалиционна политика прави откритото орязване на земеделския бюджет рисковано (NOS).

Искането за съкращения със „стотици милиарди“ е лесната част. Трудната е да се посочи кои програми губят пари. Засега никой в тази коалиция не го е направил.

Какво биха засегнали съкращенията

Размяната е пряка. Шестте държави искат по-ниска сметка. Държавите, които разчитат на европейски средства, искат да бъдат запазени разходите за отбрана, кохезия и земеделие. Румъния например има одобрена кохезионна подкрепа от 31,5 млрд. евро за транспорт, зелен преход и социално включване (Европейска комисия). Това са магистрали, водни системи и работни места в регионите. Румъния и Испания са се подредили до блока „Приятели на кохезията“, който защитава тези потоци (G4Media, El País).

Комисията се опита да заобиколи този сблъсък с предложение за нови данъци на равнище ЕС, включително въглеродни мита по границите и корпоративни вноски. Според нея те биха носили 58,5 млрд. евро годишно и биха финансирали новите приоритети без увеличение на националните вноски (Европейска комисия). Но това не са пари, които Комисията може просто да събере. Всеки нов собствен ресурс изисква отделно единодушно решение в Съвета и ратификация от всички национални парламенти. Така столиците и депутатите получават второ място за блокиране (Европейски парламент). Част от шестте вече са скептични: Нидерландия се противопоставя на корпоративната вноска, а Австрия приема нови приходи само ако те не увеличават нейната тежест (Официални публикации на Нидерландия, Парламент на Австрия).

Единодушието дава на шестте държави лост за натиск, но ги принуждава и да покажат собствените си противоречия. До октомври рамката на Коща ще изисква от тях повече от блокиране: да докажат, че „стотици милиарди“ означава реален списък със съкращения, а не просто по-евтино заглавие.